Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.06.2010 16:18 - Да си купиш щастие
Автор: rossasommer Категория: Тя и той   
Прочетен: 2615 Коментари: 10 Гласове:
10

Последна промяна: 11.06.2010 17:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

1.
Не беше импулс, беше природата в нея.
На 36 години, на върха на кариерата си съвсем съзнателно се забърка с този ухилен 22 годишен хлапак. Беше нещо като програмирана лудост. Скандално, но премерено излизане извън канона. Плисване на сярна киселина в лицето на лицемерното благоприличие. 

Повече от година вече бяха неразделни - тя, овладяната, изискана делова дама и той - русият, зеленоок непукист. Портиерите на елитните заведения свикнаха да ги виждат кажи-речи през вечер - или с блестящата й кола, или с нахакания му мотоциклет. Любезно усмихнати отваряха вратата пред нея и съучастнически смигваха на хлапака. Това се казва късмет, мислеха си, пичът беше ударил джакпота с
мадама като нея!

Приятелките й, доколкото ги имаше, бяха бесни от завист. Упрекваха я, разбира се. Не за друго, а защото не можеха да приемат тя да е щастлива по такъв демонстративен начин. Да не се мисли за Деми Мур, това да не й е Америка?! Да им навира в очите, че се чука редовно с преливащ от хормони младок,
кучка такава! При това из ден в ден се подмладяваше, само и само да ги дразни.

Понякога се чудеше защо е с него. Когато попиташе
него, той само загадъчно се усмихваше. После я награбваше и лудо я любеше. Научи се да не пита. Да не прави планове, да изживява всеки ден с него като последен. Знаеше, че от самото начало на връзката им часовникът е включен на обратно броене и един ден авантюрата просто ще свърши. Но дотогава гребеше с пълни шепи от закъснялото си щастие.

Навремето беше тихо и вглъбено момиченце, единствено дете на баща-алкохолик и истерична майка. Успя някак да порасне, усвоявайки умението да се слива със стените в къщи. Затова пък навън, в училище беше коренно различна - напориста, амбициозна, целеустремена. Печелеше
методично всички състезания и олимпиади, обираше всички награди. Правеше го с хъса и последователността на булдог, надушил вярната следа. Опитваше се да докаже на целия свят, че няма нищо общо с онези двамата неудачници в къщи. 

Завърши с отличие училище. Приеха я първа в списъка МИО. Докато състудентките й лудееха по дискотеките тя изкара две специализации в престижни университети на Запад. Когато те се влюбваха и женеха, тя тичаше по интервюта за работа. 

Бързо израстна в кариерата, беше умна, без да е натрапчива. Всичко, което правеше, ставаше сякаш от самосебе си
и само тя си знаеше какво се крие зад подобна "лекота". Шефовете я ценяха. Възлагаха й все по-тежки и отговорни задачи и тя неизменно се справяше. Личен живот? Какво, по дяволите, е това? И двете й връзки се саморазпаднаха поради хроничната липса на време. Не се тревожеше за това. Не смяташе да свива семейно гнездо. И така си беше добре.

Регистрира своя фирма и се потопи още по-дълбоко в работа. По едно време се усети, че има повече пари, отколкото се сещаше да похарчи. За магазини не й оставаше време. Добре, че някой се беше сетил да измисли ЕСКАДА, оттам си купуваше накуп дрехите за цял сезон. Сутрин каквото и да смъкнеше от закачалката, все пасваше идеално с останалото. Така, без да се старае особено, беше винаги елегантна.

После се появи хлапакът. Като на шега. Дойде на интервю за работа. Не го одобри, беше прекалено впечатляващ. Щеше да накара девойките в офиса да пощуреят по него, а тя искаше от тях концентрация и усърдие. Иначе напълно покриваше критериите за заемане на длъжността. Жалко...

Не беше длъжна, но зелените му очи така я предизвикваха, че се чу как му
съобщава мотива за отказа си. Идеалните му зъби я заслепиха когато се разсмя насреща й. Сакаш прочел мислите й предложи да го назначи за свой личен секретар, така девойките щели да са надеждно защитени. "Защото Вие сте непоклатима, нали мадам?" Успя да разсмее дори нея.

Естествено, че не го назначи, но беше впечатлена. Вечерта все още мислеше за него. На другата вечер той я чакаше с червена роза в ръка пред беемвето й. Отнякъде бе разбрал коя е нейната кола. После започна лудостта помежду им. 

Не беше любов, не. Просто компания за излизане по заведенията и много, много секс. Все здравословни неща. После взе да откроява детайлите. Първо - усмивката му, с която я чакаше неизменно след работа. После - собственическият жест, с който я придърпваше към себе си на дансинга, после - златистите точици в ирисите му сутрин, когато я любеше полузаспала, после още и още....докато не остана и капка съмнение, че
е влюбена до лудост в него.

И стана сложно. Знаеше, че не бива, но въпреки това взе да мечтае. После да крои планове. После да ги реализира. Стана суперизобретателна - експерт по готините хотели, дискотеки, купони. Организираше и изпипваше съвместното им време до съвършенство. Искаше всичко да е блестящо, неповторимо. Да го възхити до такава степен, че да не се сети да си тръгне от нея никога.

След година взе да забелязва първите признаци на пресищане у него. Разпозна ги по все по-ленивите му движения, по неочакваните му капризи, по закъсненията, които зачестиха. Упорито си внушаваше, че само си внушава и нищо не се е променило. С удвоена енергия продължи да забърква все по-ярки коктейли от емоции за него - взе го със себе си при командировката си в Париж, подари му за рождения ден изкачване на Килиманджаро, но с това само влоши нещата. Хлапакът разсеяно приемаше подаръците й без да крие досадата си.

Усети, че скоро ще я напусне. Тази мисъл й се видя толкова страшна, че поиска да съхрани в себе си частица от него. Не му каза нищо, просто спря да си взема хапчетата.

Седем месеца по-късно бременността беше факт. Все пак, на 37 не се забременява само от поглед. Докато търсеше удобен момент да му каже, разбра, че той излиза и с друга. Беше го правил от време на време и преди, но тогава винаги й разказваше с подробности как точно е любил момичето и това страхотно ги възбуждаше. Този път обаче не беше споменал и думица. 

2.
Изкъпа се внимателно. Методично насапуниса цялото си тяло, не пропусна и краката - пръст по пръст. Завърши с косата. Винаги завършваше с косата. Първо шампоана, после обилно с вода, накрая балсама. Броеше така, както беше видяла в един американски филм: 1001, 1002, 1003....До 1120 - точно две минути. Там героинята, инак тъпа блондинка, броеше по този начин, за да е в крак с часовника, инак все избързвала. Веднъж да научи нещо свястно и от американките, боже! 

Изплакна балсама и се подсуши, нито бързо, нито бавно, без суетене, всичко по реда си. Ритмичните движения я успокояваха - отмерени, плавни, като в отлично поддържана машина.

Мозъкът й работеше по същия начин - неумолимо ефективен. Като метроном отброяваше времето до срещата с малката: 1001, 1002, 1003.... Новата му фаворитка. Представяше си я дребна, слаба, с чуплива коса, кестенява. Не, по-скоро тъмнокестенява..... Всъщност нямаше представа как изглежда. Не я беше виждала.

Нито за миг не обвини него. Търсе
ше грешката в себе си, за всичко. Сърдеше се на себе си. Знаеше, че му дава най-доброто, на което е способна. Най-доброто, на което малцина са способни. Искаше да е могла повече. Не си даваше сметка, че тъкмо в това й е грешката - в прекомерното, непоискано даване.

Когато преди 3 седмици разбра за съществуването й, първо изстина. Всичката й кръв замръзна там, където си беше. Миг застой. После като полудяла кръвта се втурна към сърцето й
, опитвайки се да го пръсне. Почти успя. След миг нахлу и болката, непоносима. Чак късно през нощта заплака. Плака 15 часа без прекъсване - некрасиво, отчаяно. Беше повече  вик, отколкото плач. Привечер заспа. Сънува го. Изглеждаше измъчен и искаше нещо да й каже...молеше я за нещо, но тя не можеше да разбере за какво. 

Посред нощ я събуди  пулсиращата болка в слепоочията. Нямаше смисъл да се опитва да заспива отново. Стана и несъзнателно се зае да оправя къщата, да слага всичко на мястото му, машинално и ритмично, докато всичко лъсне, като в морга. Сутринта, докато пиеше конската си доза кафе, го реши.

3.
Вчера й се обади. Беше успяла дискретно да проучи коя е и че наскоро е останала без работа. Представи й се като мениджър на просперираща фирма, която набира млади и амбициозни сътрудници. То си беше и истина. Бил я препоръчал неин познат, държащ да остане анонимен. Уговориха си среща. След малко щяха да се видят. 

Не се изненада, че малката закъсня. Отдавна знаеше, че точността не е сред добродетелите на двадесетгодишните. Това трябва да е тя. Да, идваше право към нея. Не й липсва самочувствие, наконтила се е, но без да се ъобрази, че отива на среща с жена-работодател. Определено щеше да е по-добре ако не беше облякла тази неуместно къса пола и това прозрачно блузли. Жена ли бе тръгнала да впечатлява?! Да не е очаквала да е лесбийка?
 

Седнаха в малкото кафене срещу офиса й. Кафе? Кафе. Поръча две кафета, след миг замисляне и по едно уиски. Дежурните служебни въпроси. Колкото и да се правеше на наперена малката бе много напрегната и от това - предвзета. Изгаряше от любопитство кой може да я е препоръчал. Лека усмивка и "само ще Ви кажа, че препоръката е от мъж, който разбира от жени", накара малката да се разтопи и отпусне. Е, и уискито към кафето също помогна доста.
 

Оттам нататък разговорът тръгна свободно и непринудено. Малката видимо се оживи когато от професионалните преминаха на лични въпроси. Гадже ли? Е, мотае се с някакво в момента, но нищо сериозно. Излиза с него защото изглежда страхотно и е бъкан с мангизи. Някаква мадама му ги снасялала постоянно, май му била леля. Да, в плановете й не влиза женитба, поне в близките 10-15 години. Дете? Това шега ли е? Какви деца, да не е луда. Само глупачките бълнуват за такива неща, не тя. Тя иска кариера, престиж, пари. Също като вас, госпожо, нали? И не ми казвайте, че мислите обратното, не и Вие!
 

Предложи й да минат заедно през офиса, да й покаже новото работно място. По пътя бъбриха непринудено....шегуваха се, разменяха си малко гадни шегички за онези говеда - мъжете. Жени са, обединяваха ги толкова общи амбиции, поне така вярваше малката....
 

Портиерът свойски кимна, свикнал  да я вижда и нощем в офиса. Не се изненада, че не е сама. В асансьора се смяха като стари приятелки. Минаха по коридора, покрай отворените врати на тъмните офиси. Влязоха в най-големия, нейния.

Малката се стъписа. После изведнъж се разприказва въодушевено. Ето, за това си е мечтала - за такъв офис, за такова бюро, за такъв пост. Попита с блеснали очи "може ли" и още преди да дочака отговор, седна на стола, завъртя се и подсвирна с възхита. Колко нежно я гали скъпата кожа на облегалката! „Знаете ли, на Вашия стол се чувствам по-щастлива отколкото в ръцете на всичките си досегашни гаджета, взети заедно! Впрочем, как се държат мъжете с жена-началник? Хехе, ама верно ли като в оня филм с Майкъл Дъглас, как-му-беше-името? И аз искам един ден да съм повелителката на правоверните мъже в офиса. Без-ми-лост-на! Като Вас, госпожо!"

Взе да й писва и реши да приключи. Извади от чантата си елегантния, безумно скъп
GSM, избра номера му. Когато чу гласа му само каза: "Ела в офиса ми, имам малка изненада за теб." 

Пред малката само небрежно подхвърли. "Ще имаме гост, твоят благодетел. А сега ме извини, но трябва спешно да свърша нещо. Веднага се връщам. "

Долу, на изхода, подхвърли на портиера ключовете от офиса си – да заключи когато малките горе се наиграят.

4.

На сутринта, излизайки за работа, го завари пред колата си. Унил и измъчен, досущ като в съня й. С роза в ръка. 



Тагове:   щастие,


Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. karambol5 - :))))))))))))))))))))
11.06.2010 16:31
:))))))))))))))))))))
цитирай
2. budha - m
11.06.2010 18:22
m
цитирай
3. rossasommer - Една дама
12.06.2010 13:43
която снощи прочете разказа сподели, че персонажите са абсолютно нереалистични и че истинските бизнес-дами много ясно разделят флирта и чукането от бизнеса си. И, че ако искат дете, просто ползват услугите на банка за сперма. Било и по-евтино и по-удобно.

Също снощи, друга една дама сподели, че "разказът" сякаш преразказва нейната лична история.

И двете са българки, и двете - много успели в бизнеса си жени.

Въздържам се от коментар. Всеки е прав да възприема и пречупва разказа ми според собствените си виждания.

цитирай
4. osi4kata - хаха,
12.06.2010 13:57
добро е написаното и реалистично ;)
цитирай
5. karambol5 - Персонажите ти са невероятно ре...
13.06.2010 21:43
Персонажите ти са невероятно реалистични :) Пишеш страхотно :)))
цитирай
6. rossasommer - Като рече
13.06.2010 22:29
osi4kata написа:
добро е написаното и реалистично ;)


"реалистичност" всеки гледа от своята си камбанария. Явноот твоята камбанария има добър изглед към моята :)
цитирай
7. rossasommer - Това е
13.06.2010 22:31
karambol5 написа:
Персонажите ти са невероятно реалистични :) Пишеш страхотно :)))


един стар разказ, който отдавна стоеше недовършен. Може би тези дни пораснах най-после, за да го допиша.

И ти четеш страхотно, момко. 10х!
цитирай
8. benra - много
22.06.2010 10:24
интересно!ще го прочета още веднъж
цитирай
9. rossasommer - като го прочетеш пак
23.06.2010 14:50
Моля сподели какво ти беше интересно? Моята причина да го напиша беше коренната промяна, която настъпва у някои индивиди (в случай гл.героиня) след като са задоволили определени потребности по оная пирамидка на Маслоу (йеирархия на портебностите). Хора, имащи всичко, към което са се стремили - храна, подслон, работа, професионален напредък и обществено признание, но...на определена възраст разбрали, че всичко това е суета на суетите, която не може да ги направи щастливи. И се връщат към изначалните, най-простички (на пръв поглед) потребности - от истинска себереализация чрез любовта и създаването на потомство. Идеята ми беше, че колкото и да се правим на силни и непукисти, вътре в себе си си оставаме деца, жадни за обич и ласка.

Тук линията на младежа е само маркирана, но неговото поведение и мисли, както и неговото израстване си заслужават отделен разказ :)
цитирай
10. olivershanti - А кога ще разберем какво става по-нататък?
19.07.2010 00:33
Аз чакам. Може ли по-скоро? "Тук линията на младежа е само маркирана, но неговото поведение и мисли, както и неговото израстване си заслужават отделен разказ :)"
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rossasommer
Категория: Забавление
Прочетен: 67436
Постинги: 21
Коментари: 292
Гласове: 762
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930