Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2010 21:53 - Сексуален маниак
Автор: rossasommer Категория: Тя и той   
Прочетен: 7920 Коментари: 12 Гласове:
10

Последна промяна: 25.02.2011 18:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Единственото, което  искам е любов...Страхувам се обаче, че отдавна съм изперкал отвсякъде. Всеки женски задник, мярнал се пред очите ми, ме надървя моментално. В следващия миг вече чукам, без да имам идея как е станало. Не мога да се контролирам. 

Знам какво ще кажете сега - "Абе, идиот, радвай се, че го дървиш, радвай се, че ти пускат! Какво му е лошото да ти се чука непрекъснато и да имаш възможността да го правиш?"  Знам, че на мнозина това е заветната им мечта. Обаче не бързайте да ми завиждате. Първо чуйте историята ми.

Бях едва на четиринайсет когато майка ми ме прати в сержантското училище в Долна. Откак баща ми се гътна от инфаркт тя не можеше да ме трае. Пречех й понеже да си влачи любовниците у нас. Но това е друга история.

В училището бяхме около петстотин дангалаци от цяла България, половината сираци като мен. Денем ни спукваха гьона от строева, уроци, набиране на шибаната висилка, разглобяване на калашници. Нощем в спалното обаче заформяхле луд купон, всяка вечер.. Бяхме банда млади идиоти, с железни мускули и глави, пълни с простотии. Нужно ли е да уточнявам, че сексът беше тема номер едно от сутрин до вечер?

Дървехме се перманентно - не помагаше нито безмилостната гонка, нито брома в компота ни. Измислихме си нещо като ритуал - всяка вечер в спалното лъскахме наредени в кръг и после мерехме чий е най-голям. Още тогава моят се открояваше ярко сред останалите. Чувствах се мъжкар отвсякъде. Нямах търпение да се пробвам на живо, но нещо все ми се разминаваше. Аз ли бях тъп, жените ли не ме харесваха, не знам, но завърших училището, без да опитам жена, само със сухи тренировки.

Изгубих девствеността си чак на деветнайсет, като ме пратиха по разпределение в Балчик. Отбих се в здравния пункт да оставя картона си и половин час по-късно излязох оттам покръстен. Лекарката, някъде на годините на майка ми, ме накара да се съблека, огледа ме като кон и направо ме хвана за топките. Вечерта дойде в леглото ми.

Колегите ме скъсаха от бъзик. След време някой ме светна, че всеки нов в базата задължително минавал едномесечна "карантина" при докторката. Моята карантина обаче продължи цели две години, докато не ме преместиха в друго поделение край София. И до днес си спомням с носталгия за дните, прекарани с нея. Тя си заслужаваше отвсякъде - и като любовница, и като човек. Даваше ми всичко, от което имах нужда - топлина, разбиране, обич. Грам не ми пукаше, че колегите ме смятаха за изперкал.

Тя оформи вкуса ми към зрелите жени. Не че не съм чукал и ученички на 14-15, но винаги са ме влечали жени, с които има какво да си кажеш. С тях се чувствах наистина мъж - спокоен и в същото време разбиран и оценен. А не като студент на изпит. Нямаше нужда да се правя на маймуна за да ми пуснат, нито да влизам в ролята на даскал в леглото. Достатъчно беше само да се държа усмихнато и човешки, те не искаха повече. В крайна сметка такава жена си и взех - седем години по-възрастна, уравновесена, с хубав едър задник и щедри гърди. Ненаситна и леко перверзна като мене. Близо три години живяхме, повече в леглото, отколкото извън него. Оженихме се, роди ми две хубави деца и животът ми изглеждаше чудесен отвсякъде. 

После направих една простотия и за да не ме съдят, сам напуснах армията. Помотах се месец-два из къщи, после почнах работа в интернет клуба до нас. Вземах само нощните смени, за да мога да водя денем децата на градина. И тогава нещо ми стана. От скуката ли, от дългите нощи в клуба ли, не знам.

Първата мацка забих като на майтап. Идваше в клуба една нафукана тийнейджърка дето все ме бройкаше. Така и нямаше да разбера, че е на четиринайсет, ако една нощ не дойде майка й и не вдигна патърдия що малката киснела тук и не съм я бил изгонил. Дни преди това бяха изпогазили ония дечурлига в Индиго и я разбирах жената, нали и аз имам деца. Пък и ми хвана окото, една такава засукана, на около трийсет и шест, затова приближих да й обясня, че тук аз ги надзиравам хлапетата и е безопасно. Изглежда й вдъхнах доверие, защото тя намали малко децибелите. Поканих я при мен да изпие едно кафе и да се успокои докато малката си довърши играта. На другата вечер бях вече в леглото й. Смених се с колегата, а жена ми знаеше, че съм на смяна.

Егати откачената кучка! Смаза ме от чукане, а после взе, че позвъни на някаква нейна приятелка и скоро цъфна и оная. За сефте ми беше да го правя с две и малко се стегнах, но ония двете ме пометоха като ураган. На заранта имах чувството, че никога вече няма да събера сили да го надървя отново, така ме бяха изцедили. 

Зарекох се повече да не се набутвам с подобни мърши. Да, ама клетвата ми трая има-няма три дни. Честно, опитах се да не се поддам, набивах си в тъпата тиква, че имам жена като слънце и че сексът с нея е върха, обаче все ония двете ми бяха в ума. Изгубих си съня и само за тях бълнувах. Накрая не издържах и им звъннах. 

Все си мисля, че ако тогава бях устискал, животът ми нямаше да тръгне по нанадолнището. Но имала глава да пати. И знаех, мамка му, знаех, че не трябва да го правя! И хем го знаех, хем с някаква перверзна наслада му отпуснах края. 

За около месец се видях с ония двете около двайсет пъти. Беше ме обзела някакъв ненаситен глад. Чуках ги като животно, без задръжки, без чувство, без мисъл. Не ми пукаше, не се криех от жена си, бях го подкарал през просото. 

Едната имаше мангизи, мъжът й работеше нейде по чужбините и пращаше пари като халтав. Другата и тя беше от ония загладените, преситени кучки, дето само секс им е в ума. Не си правех труда нито да ги погаля, нито да разменя дума с тях. Само ги чуках с някакво мрачно настървение.

Забелязах, че из ден в ден ставам все по-груб и перверзен. Надявах се поне едната да ме спре, но противно на очакванията ми, грубостта ми ги нахъсваше още повече. Превърнах се в нещо като безмилостна машина за чукане. Онова, чисто човешко удоволствие от топлината и нежността на ласките, изчезна. Чувствах се омерзен и празен. Сякаш не бях аз. Поне тогава да бях спрял, но не!

Не докоснах жена си през този месец. Може би все нещо от здравия ми разум беше останало, иначе не мога да си го обясня. Тя, навикнала на редовен секс, надуши веднага, че нещо става. Постави ме на тясно, но аз се заинатих и с някакъв проклет бяс й повтарях до припадък, че е полудяла. Тя нищо не каза, само тъжно поклати глава.

Скоро зарязах ония двете. Бяха почнали да ме викат когато им скимне сякаш съм им курва на повикване. Не бяха познали обаче кой командва парада. Аз на кучки евалла не правя! Пуснах се сам по течението.

По-рано нямах представа колко жени само чакат да им свирнеш и да ти се яхнат на чепа. Бях живял на практика само с две - докторката и после жена ми. Смятах себе си за семеен тип. Допреди да срещна кучките. 

Сега почнах да си хващам всяка вечер по някоя само за единия спорт. Рядко ги виждах втори път - обикновено чуках и дим да ме няма. Научих се да лъжа, че не съм от София. Не казвах къде работя, не си давах телефония номер. Просто влизах в нета и след максимум двайсет минути си забивах по нещо. Един ден преброих, че съм изчукал шест жени само за един следобед. А за капак, като се прибрах си бих още две чикии. Нямам представа откъде се взе у мен тази луда сексуална енергия. Но е факт, че само чукане и пак чукане ми беше постоянно в ума.

Жена ми спря да ми говори напълно. Друг път бих се разстроил, но сега това идеално ме устройваше. Давах й безмълвно заплатата си и си лягах на диванчето в кухнята. В спалнята влизах само да си взема чисти дрехи от гардероба. Виждах зачервените й очи сутрин, но някакъв тъп инат не ми даваше да я прегърна, да поговорим човешки и да й поискам прошка. 

Това продължи около година и нещо. В този период съм отслабнал много, станал съм като зомби, без да го забележа. Един ден се разминахме на улицата със стария ми командир и ако не бях му се обадил, щеше да отмине без да ме познае. Зарадва ми се и решихме да полеем срещата в капанчето отсреща. Метнахме по няколко бири и по едно време той ме попита да не би да съм болен. С раздразнение му отвърнах, че нищо ми няма. Вечерта обаче дълго се разглеждах на огледалото в банята. Отсреща ме гледаше непознат мъж с изпито лице и хлътнали бузи. Сякаш се събудих от лош сън.

Дадох си за пръв път сметка, че се пързалям по нанадолнището. Че трябва да направя нещо веднага, иначе…иначе не знам. Единственото, което ми роди главата беше да се запилея някъде далеч от всичко за да премисля и да дойда на себе си. Звъннах на командира и като на поп му изповядах всичко. Читав човек е той, задейства си връзките и ме върна обратно в армията. Прави-струва, но успя на  едната фантазия да ме уреди да замина с третия батальон за Ирак. Там поне нямаше как да чукам като разпран. Надявах се шест месеца сексуална диета да може да ми проясни ума. Това ми беше последния шанс да се взема в ръце!

Седмица преди заминаването казах на жена си. Тя реши, че съвсем съм превъртял и продължи да шета в кухнята като робот. Едва вечерта преди тръгване успях да я склоня да седнем и да поговорим като хората. Казах си й всичко, както си беше, не скрих нищо. Тя мълча, мълча, а накрая отсече сухо и делово: "Върви да те убият като толкова си пощурял. Аз мъж и без това нямам вече». И толкоз. Нито ме прегърна, нито нищо.

Тръгнах като пребит. Другите ги изпраща цялата рода - сълзи, сополи, китки, целувки. Аз - сам като куче. Нищо, виках си, ще се върна нов човек, пари ще донеса, ще накупя армагани за малките, ще си оправя къщата, ще си предобря жената и ще заживеем като хората. 

Хубаво, ама за навирен чеп насрано дупе няма. Изобщо не ми мина през ума, че нашите идиоти ще вземат в батальона и жени. Тази новата мода с войничките излезе след като бях напуснал армията. Месец след пристигането ни се преобличах един ден за наряд когато влезе една колежка и взе да се съблича. "Що пред мен, ма, моме?", я питам. А тя: "Свиквай, всички тук сме равни, войници сме - няма мъже, няма жени." И като ми се събу по едни червани прашки, майко мила! Нарочно се надупи под носа ми, да си обуела чорапите уж. И за проклетия сме сами двамата. Е, не устисках! Като я барнах и пометох караулното с нея. 

После как е тръгнала славата ми не знам, ама ми се изредиха кажи-речи всичките.  Мама им мръсна, всичките бяха дошли с гаджетата си, ни една не беше дошла сама, а само за мърсуване мислеха! Е, намериха си го!

Мъжете ме усетиха. Влезех ли в столовата, всички млъкваха и ме зяпваха като извънземен. Почнах да вземам по два наряда, само и само да се навъртам по-малко из базата. Обаче ме беше и яд – аз ли им бях крив, че си водеха тоя курвор чак тук! Аз насила никоя не съм чукал, сами се навираха. Добре, че мисията свърши и ни върнаха в България. 

Не очаквах жена ми да дойде да ме посрещне, но тя ме чакаше, сама, малко настрани от другите, свита една такава, посърнала. Целият се разтреперих от любов, нямах търпение да я стисна в прегръдките си и да я целувам, целувам. Тя обаче само студено ми кимна и без повече приказки тръгнахме към дома. Дали славата ми от Дивания ме беше изпреварила, не знам. Знам само, че не беше посрещането, за което мечтаех.

Докато децата с радостни писъци отваряха подаръците си, жена ми стоеше настрани без нито веднъж да се усмихне. Едва сега видях колко дълбоко са се врязали бръчките около устата й. Беше остаряла без да забележа. И вината за това беше моя.

От все сърце исках да й падна на колене и да я моля докато ми прости. Нямах по-близък човек от нея. На кого друг можех да разкажа за безпътицата, в която се намирам, за дявола, вътре в мен, за страха от това, че постепенно губя контрол над себе си и се превръщам в чудовище. Господи как исках тя да ме прегърне и да ме утеши, да ме научи как да се спася от мен самия. Исках, от все сърце исках да съм пак какъвто бях. Но не бях.

В този момент пожелах да се смаля, да се стопя, да пукна! Да спася семейството си от звяра в мен. Да не им причинявам всичко това. Единстреният начин, който успя да измисли болния ми мозък,  беше да се махна. Метнах якето си, измърморих едно "Отивам за цигари" и повече не се върнах.

Оттогава живея на този таван, сам като вълк-единак. Наложил съм си сам наказанието - край с жените!  Досега съм устискал 109 дни, решил съм, че като станат 365, ще се прибера в къщи и ще опитам да започна с жена ми на чисто.

На мъжете, които биха ми завидели, и на жените, които сега ми се точат ще кажа само: Заповядайте в моя ад, подарявам ви го! 

За себе си искам само любов.



Тагове:   маниак,


Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. olivershanti - Готино разказче
19.06.2010 22:03
ама защо толкова кахърно, бе? За мене пича си е наред. Лошо е, че си е признал на жената, това в никой случай не се прави. Иначе по тая логика всички мъже сме сексуални маниаци. Обаче го разбирам, на много кофти мацки се е натресъл. Трябвало е по-внимателно да подбира :)
цитирай
2. compassion - По начина, по който си го написала, допускам, че не знаеш,
19.06.2010 22:24
че това е болестно състояние. Ако познаваш такъв мъж или жена, можеш да ги посъветваш да отидат за консулт при психиатър, който може да им помогне.
А иначе разказа е толкова детайлно написан, че прилича на истинска история. Мисля, че някои млади момчета, дори и да прочетат разказа ти, пак може да не разберат, че секс без любов е опит за убийство на душата. Хормоните в тинейджърската възраст са на най-високо ниво, а психиката още не е укрепнала, нито пък интелекта е достигнал необходимото ниво за изграждане на една зряла връзка. Така много младежи поддавайки се на хормоните, пропускат възможността да разберат какво е любовта и стават машини за секс..
цитирай
3. rossasommer - На крива ракета космоса крив
19.06.2010 22:59
olivershanti написа:
ама защо толкова кахърно, бе? За мене пича си е наред.


Ами не е наред. Ако беше наред щеше да си чука и да е щастлив. Той си чука, но от това става само по-неудовлетворен и по-нещастен. Затуй.
цитирай
4. rossasommer - Нарича се "сатиризъм"
19.06.2010 23:03
compassion написа:
По начина, по който си го написала, допускам, че не знаеш,че това е болестно състояние. Ако познаваш такъв мъж или жена, можеш да ги посъветваш да отидат за консулт при психиатър, който може да им помогне.
А иначе разказа е толкова детайлно написан, че прилича на истинска история..


и е сериозно психично разстройство. Да, истинска история е. С тежък край. Опитах се да покажа колко нещастен е един човек, превърнал се в секс-машина. И да, не е никак смешно. Благодаря ти от сърце за прочита. Може би ти ще повдигнеш научно темата. Малко се говори за това, а трябва.
цитирай
5. анонимен - Съболезнования!
21.06.2010 10:21
Ако и виртуално го прави, знам кой е?
цитирай
6. zadnik - Всичко може да се овладее, просто ...
21.06.2010 18:25
Всичко може да се овладее, просто трябва да се намаля по малко, нещо като диета, всеки ден намаляваш броя, и полека апетита се намалява, докато се стигне в нормални граници. Още по лесно, ако се намери интересно хоби, за отвличане на вниманието...
цитирай
7. rossasommer - Щом го познаваш
22.06.2010 02:44
анонимен написа:
Ако и виртуално го прави, знам кой е?


тогава ползвай го! Да ти е честит :)
цитирай
8. rossasommer - Може би си прав
22.06.2010 02:47
zadnik написа:
Всичко може да се овладее, просто трябва да се намаля по малко, нещо като диета, всеки ден намаляваш броя, и полека апетита се намалява, докато се стигне в нормални граници. Още по лесно, ако се намери интересно хоби, за отвличане на вниманието...


Но това е разказ, не мъж, търсещ консултация със сексопатолог. Благодаря за мнението, мило, че си прочел разказа :)
цитирай
9. swan16 - Много тъжно наистина. Познавам ...
24.06.2010 09:34
Много тъжно наистина. Познавам такива хора - пристрастени не само към секса, но към алкохол, комар, лъжи. Някои успяват да се преборят, но уви повечето наистина се оставят на течението. Поздравления- страхотно си го написала отново!
цитирай
10. rossasommer - И аз познавам такива хора
24.06.2010 16:35
swan16 написа:
Много тъжно наистина. Познавам такива хора - пристрастени не само към секса, но към алкохол, комар, лъжи...



Затова е и разказа - за зависимостите. Ти сама отлично си ги описала. Благодаря за прочита.
цитирай
11. анонимен - Малко лъже
20.07.2010 17:33
Сержант, много добре знаем ( аз бях майор ), че който излезе от армията няма връщане. С трети баталион си бил само на сън. Вземаха цивилни само с първите контингенти.
цитирай
12. анонимен - Браво
26.07.2010 20:43
Браво! Много добре конструиран, стилово и граматически издържан.
Увлекателно написан, задържащ вниманието. Има градивност, развитие, поука.
Отличен на автора, още повече, че е избрал и една щекотлива тема да покаже възможностите си. Успех в писането!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rossasommer
Категория: Забавление
Прочетен: 68050
Постинги: 21
Коментари: 292
Гласове: 762
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930