1.

"Ако още веднъж ми звънне тази кучка, ще я убия" - мърмореше си Владо бесен, докато превключваше gsm-a си на режим Silence.

Жана, несменяемата му любовница от незнам-си-колко-години напоследък беше превъртяла. Ето и днес, предупреди я, че цял ден ще е много зает, че посреща едни германци и ще има тежки преговори с тях, а откачалката му звънеше през пет минути. Ядоса се и на себе си, че щ се ядосва.

 Какво им става на жените като минат 40, бе? Кариера и пари си имат, на фитнес редовно ходят, не се тъпчат с каквото им падне като малоумните тийнейджърки, знаят как да се облекат и гримират - жени отвсякъде! После изведнъж дават на късо и осират пейзажа. Язък за готината фасада!

Ето и Жана, външно все така хубава, стройна, мацка и половина, а от шест месеца насам сякаш някой й смени мозъка - стана избухлива, нервна и ревнива. Толкова години си се чукаха човешки и безпроблемно, бяха си приятелчета, помагаха си, а сега не се траеше. Ако сам не беше потърпевш никога нямаше да повярва, че една жена може да откачи толкова бързо!

Вчера я заведе в любимия й бар, само мир да има. А тя взе, че се натряска.Нарочно го направи, щото знаеше, че ненавижда пияни жени. Тогава Владо брои наум овце за да не я опердаши и пак едва се удържа. Спря го само това, че в ресторанта имаше прекалено много хора. Закле се повече да не се вижда с нея.

И ето я днес, изтрезняла, тя му прегря телефона. Не щ вдигна, защото знаеше какво ще му наприказва. Как се напила, защото той не я обичал достатъчно, колко жесток бил с нея, как съжалява, как го моли да й прости и прочие ала-бала. Беше ги слушал вече милион пъти, направо му се повдигаше.

"Съсредоточщ се в думите на Келер, иначе си изгубен, глупако!" - повтори си настойчиво няколко пъти наум, за да излезе от унеса. Само това оставаше, след близо 3 месеца къртовски труд, да оплеска договора с германеца. Почна да слуша внимателно. Обаче мислите му отново литнаха другаде.

Лина, съученичката на дъщеря му. Онова пиршество на мъжката фантазия с безкрайно русата коса и гърди... боже, такива гърди няма! Миналия месец дъщеря му стана на 17 и беше довлякла кажи-речи половината английска в къщи на купон. Уговорката беше родителското тяло да се изнесе още по обяд, но той, за проклетия, забрави важни документи в къщи и се наложи да се върне. Бяха му спешни и смяташе да работи върху тях тази нощ.

Близо 20 минути звъня на собствената си врата. Отвътре музиката дънеше яко, нямаше никакъв шанс да го чуят. Отчаян тръгна по стъпалата надолу, когато тяхната врата сама се отвори. Обърна се и замръзна с отворена уста. Завинаги щеше да я запомни така - с бялата пухкава шапка, розовото якенце, невероятно дългите бедра в безумно плитки джинси, камъкът "сваровски" на пъпа, водопадът от руси коси и най-присмехулните сиви очи на света! Някъде като че ли изпод земята чу как отвътре й крещят на кого какви цигари да купи, но това беше в друг свят, в паралелна реалност. В тази бяха само те двамата.  Владо я гледаше втренчено, застанал насред пътя щ. Тя му се усмихна сладко и понечи да го заобиколи. Чак тогава той се освести и дрезгаво изстреля:

-  Почакай, ще те закарам. В павилиона до нас не продават от тези цигари.

По недоумяващия й поглед се усети, че тя няма откъде да го познава и додаде:

-  Впрочем, аз съм бащата на Ели. Приятно ми е, Владимир. Само да взема едни документи и тръгваме.

-  Лина, с Ели сме в един клас, - отвърна тя и леко кимна.

В къщи се забави повече отколкото му се искаше. Три пъти прехвърли всички папки, докато намери нужната. Ръцете му трепереха неудържимо, а русото видение не му излизаше от ума. Мина през банята, разтиквайки сто хлапаци по пътя си. Непременно трябваше да се види как изглежда. Не видя нищо по-различно от друг път, пръсна още малко парфюм за всеки случай и малко по-бодро вече излезе навън.

Лина го чакаше, подпряна на стената. В позата й имаше нещо преднамерено предизвикателно, овладяно и подканящо. Хвана го под ръка и това му подейства като електрошок. За малко да не уцели поредното стъпало. То само това оставаше, да се строполи отпреде й.

В колата малко се поуспокои. Пусна любимия си диск с Фаусто Папети и леко потегли в тъмното. На седалката до него Лина мълчеше. Така искаше да проточи пътуването, но денонощния супермаркет беше само на две преки. Спря на пустия паркинг и тръгна редом с нея. Тя се позасмя, но не възрази. Цигарите бяха на касата, той изчака тя да изброи всичко и накрая плати вместо нея. Лина го погледна изненадано, после сви рамене и нахално изтърси:

- Значи насърчавате пушенето? Гледай ти, с какви бащи се обзавеждат хората! А... какво още насърчавате? Наркотици? Секс?

Владо се препоти. Това момиченце си играеше с него без да му мигне окото. Каквото и да щ отговореше, все щеше да бъде вода в нейната мелница. Затова само отключи безмълвно колата и малко грубо хлопна вратата от нейната страна. Остави я пред входа и рязко отпраши.

Нея нощ нищо не свърши по документите. Все Лина му беше пред очите. Колчем се сетеше за светещото в пъпчето й камъче и усещаше как в него се надига бясно желание. Заспа изтощен, както си беше с дрехите. Сънува я. Беше горещ, разтърсващ сън. Лина беше гола, а той рисуваше по тялото й. Бодипейнтинг май се казваше това, някъде наскоро беше чел за него. Рисуваше без четка, топеше пръсти в различните бои и бавно ги размазваше по тялото й. Очерта гърдите щ като човешки очи, а зърната остави за зеници. Погледна я преценяващо в очите, за да избере същото сиво и потопи пръсти в боята. Бавно започна да масажира лявото й зърно с палец и показалец докато цвета плътно го покрие. Под пръстите му зърното стана огромно, като маслина. Полудял, впи устни в него...

Изпразни се като самосвал и отвори очи. Като всеки еротичен сън и този беше свършил на най-хубавото...

 

 

2.

През следващите дни беше затрупан от работа, но мисълта за Лина все успяваше да се промъкне в съзнанието му. И не само това, заиграваше се с него, дразнеше го, предизвикваше го. 

Звънна на Жана. Надяваше се сексът с нея да пооблекчи пожара в слабините му. Опита да си представи Лина докато любеше старата си дружка. Трябваше само да затвори очи и малката беше пред очите му. Заля го мощна вълна желание, и той запомпа Жана като бесен. Сякаш беше отново на 20, ненаситен! Изпразни се три пъти едно след друго, щеше да продължи и още, ако Жана не го беше спряла. Вгледа се в него изпитателно, а когато му стана наистина неловко и взе припряно да се облича, отрони: 

- Да не си вземал виагра? Не мога да те позная.Станал си...звяр!

Думите щ го стреснаха. Само това му липсваше - Жана да разбере, че се е заплеснал по някаква хлапачка. И без това напоследък го побъркваше с нейната ревност. Защо не можеше да е по-лесно и просто, а? Защо на тази възраст, когато най-после си е уредил живота, жените се опитваха да го превърнат в ад? Не можеха ли така, като него, просто да следват инстинктите си и да се чукат на воля. А те все с претенции...

Тъкмо когато мислеше, че е успял да изхвърли Лина от съзнанието си, се сблъска с нея току до офиса си. Малката говореше с някого по телефона и тъкмо му обясняваше,че не й стигали парите за някаква блуза. Позна го, усмихна му се и без да престане да дърдори в слушалката, го хвана за ръка и го вкара в магазина. Продавачката сигурно помисли, че е баща й, защото бързо опакова блузата и му посочи касата. Като насън Владо извади портфейла си и плати. Лина взе нехайно чантичката и без да престава да говори по проклетия телефон, излезе от магазина. Отдалечи се също така нехайно, напълно забравила за него.

Тази случка задълго го извади от равновесие. Не беше за петдесетте лева, разбира се. Би й купил още десет блузи по толкова, или каквото там поиска. Друго го вбеси - че го използва като банкомат, без изобщо да му обърне внимание.

Започна всяка вечер да се обажда на Жана. Чукаше я диво и настървено, изкарваше яда и огорчението си върху нея, а тя цъфтеше от ненадейното му внимание. Остави я да си мисли, че причината се крие в нея. Нека се радва жената, поне един щастлив да има.

На два-три пъти едва се удържа да не попита дъщеря си за Лина. Отказваше се в последния момент. Отслабна, стана нервен и сприхав. Нищо вече не го радваше. Дори работата, която преди го отвличаше, вече не помагаше. Вършеше и нея на автопилот.

И тогава чудото стана. Една вечер дъщеря му позвъни, да отидел да я прибере с колата от някакъв купон. Той, естествено, тръгна веднага. Валеше дъжд, беше гадно и хлъзгаво и доста се забави докато открие онази вила в Симеоново. Когато пристигна, дъщеря му тъкмо се качваше в друга препълнена кола. Видя го и само извика:

- Тате, хайде да откараш Лина, че не иска с нас, трябвало да се прибира. Момчетата после ще ме върнат.

В друг случай би хванал дъщеря си за ушите, но думата "Лина" го блъсна като влак на пълна скорост. Докато се оглеждаше отлушал и замаян Лина се тръшна на седалката отдясно и усмихната каза:

- Значи пак се срещаме с готиния татко! Накъде ще ме караш сега?

Владо мълчеше намръщено и се опитваше да се овладее. След толкова копнежи по нея, след толкова мъчителни сънища, сега му идеше по-скоро да я напердаши, отколкото да .... Дори не я чу какво му каза. Подкара бясно по тесния разкалян път надолу, без да му пука, като самоубиец. Само пророни през зъби:

- Карам те право у вас. Нямам време да се занимавам с дечурлига. 

Грубите му думи я стреснаха. Лина се сви на седалката пребледняла и уплашена.Долната й устна затрепери, едва се сдържаше да не заплаче. Владо усети, че е прекалил, натисна рязко спирачки и отби встрани. Настана неловко мълчание. Чуваше се само тежкото дишане на двамата. После малката се размърда и плахо попита:

- Може ли пак да пуснеш онзи диск ... със саксофона... чичо Владо?

Това "чичо Владо" го смаза. Така му се пада, дърт глупак! "Чичо Владо"! Ха!  

Някак успя да се овладее и посегна да извади несесера с дисковете от жабката. Изневиделица слабата щ, нежна ръчица докосна неговата. Лина едва чуто отрони:

- Чакай, аз ще го извадя, на мен ми е по-удобно.

И така както той се беше пресегнал над нея, устните й докоснаха неговите. Не успя да проумее дали случайно или нарочно го беше направила...защото миг по-късно избухна атомна бомба. 

После всичко му се губеше. Може би защото не го беше очаквал. Или пък защото прекалено силно го беше желал. Все едно - мозъкът му отказваше да възстанови случилото се.

Щеше да реши, че отново е сънувал. Реалността го блъсна с думите на Лина:

- Карай, че майка ми сигурно вече звъни на полицията.

3.

Целия следващ ден изкара на тръни, взрян в gsm-а си. Беше й дал номера си снощи. Тя обеща да му звънне. Не го беше направила досега, а денят преваляше. Ядоса се на тъпата си доверчивост. Досега никоя жена не го беше пекла на такъв бавен огън. Но пък и Лина не беше жена, тя беше сбъднат сън! Едва подтискайки раздразнението си той си наложи да чака.

 Иззвъняването го накара да подскочи като ужилен. Вдигна задъхан и тъкмо да извика зарадван "Лина", когато разпозна гласа на Жана. За малко да се обърка, по телефона гласът й ужасно му заприлича на този на момичето. Искаше да се видят след час, имала да му казва нещо. Грубо я отряза с някакво скалъпено извинение, че има много работа. Всъщност искаше да държи линията свободна, за Лина.

Малката така и не позвъни. Владо изкара една безкрайна нощ, в която отново и отново прехвърляше в ума си всяка нейна дума и жест. На практика бе имал твърде малко жени в живота си. Като ученик изобщо не смееше да ги погледне, чак в казармата жената на старшината го направи мъж. Като студент беше все така срамежлив и ако не бяха Жана и приятелката й, щеше още дълго да остане сам. Странно се бяха стекли нещата тогава - запознаха се на една студентска бригада и още същата вечер Жана просто го хвана за ушите. Последва страхотен секс. Следващите две години бяха неразделни, щастливи, влюбени. Всичките им колеги с основание ги смятаха за съвършената двойка.

Малко преди да завършат, един ден Владо се прибра и завари Жана да мие прозорците в квартирата си, боса, стъпила на едни вестници. Тя се засмя звънко и скочи от масата право в обятията му. Никога нямаше да забрави този следобед пълен с толкова смях и любов. После Жана с две думи развали всичко. Погледна го в очите и най-ненадейно му изтърси:

- Знаеш ли, трябва да се оженим. После додаде, вече сериозно притеснена: - Ти си от Садово, а аз от Враца, забрави ли? Ако не го направим, след месец трябва да се разделим.

Владо не отрони и дума. В главата му беше пълна каша. Страхът го беше парализирал напълно. За да го прикрие и да излезе някак от положението той само троснато каза:

- Има време, ще го измислим.

Нямаше какво да му мисли. Трябваше да бяга, да се спасява. Следването беше свършило, купонът също. Перспективата да се върне в онова забравено от бога село беше абсолютно непоносима за него. А сега и Жана, с нейните претенции. Майната й. На другия ден я изчака да тръгне към университета и се изнесе тихомълком.

След месец, на дипломирането, Жана го видя отдалече, под ръка с приятелката й. Злите езици говореха, че се бил сгодил за нея, заради софийското жителство. Жана отмина новината с мълчание.

След 3 години се засякоха един ден случайно на улицата, и неизвестно защо и как продължиха връзката си все едно не я бяха прекъсвали. Жана нищо не спомена за миналото, само го любеше с някаква луда, отчаяна страст. За него това беше добре дошло.

Беше гузен пред нея, разбира се. Но скоро му мина. Жана беше мъжко момиче и явно не му се сърдеше. Пък и като погледнеш реално - тя го имаше много повече, отколкото бившата й приятелка. Бяха постигнали негласно споразумение - никога да не говорят за семействата си. Владо дори не знаеше дали изобщо е женена и има ли деца.

Така си караха цели 13 години. А после се появи Лина и обърна с главата наопаки целия му подреден живот. Така му се искаше да сподели с Жана! Тя винаги го изслушваше внимателно и му даваше отлични съвети. Или поне утеха. Но си даваше сметка, че би било прекалено да иска съвет от нея. Особено пък сега, откак бе станала толкова нервна и раздразнителна.

Остана потънал в невесели мисли цял нощ. Тръгна на работа немигнал, не се избръсна дори. Навлече вчерашния костюм, както си беше измачкан и зъл като звяр влетя в офиса. Поръча на стреснатата секретарка кафе-убиец и запали първата цигара за деня. Лина не му излизаше от ума. Веднъж беше нагла, друг път мила, всеки път абсолютно непредвидима. Имаше чувството, че малката просто му се подиграва. После се сещаше за огнените й целувки и яда му моментално се изпаряваше.

Отпи голяма глътка и тъкмо да се отпусне назад в стола, gsm-а му изпищя. Стресна се и се опари с кафето. Понечи да вдигне, но се усети, че не е обаждане, а sms. Никой не му пращаше sms-и, дори дъщеря му. Отвори го и прочете: "Tazi ve4er nameri kude. Prezervativite sa ot men. Dnes ni gi razdavaha v daskaloto. SPIN kampania :-)" Без име, от непознат номер. Не можеше да е друг, освен Лина.

Беше едва десет сутринта, но от този миг нататък денят за него се сля в едно - нетърпение! Препрочете милион пъти sms-а, като мантра. Безцеремонния щ тон го беше поразил. Така можеше да пише само нагла тийнейджърка - образ, който никак не се връзваше с този на нежното момиче в неговото съзнание. Отново се запита знае ли какво изобщо върши, но обзелото го желание беше толкова силно, че заглуши всичко останало.

Трескаво се замисли къде да я заведе. Не знаеше какво очаква малката от него - дали е удачно да я заведе на хотел? Нямаше изобщо представа какви са хотелите в София, бе чувал само, че някои вече давали стаи на час, за "почивка". Това му се видя пошло и грозно. Помисли да я заведе на тавана, където от години се срещаше с Жана, но бързо се отказа. Беше прекалено.

Къде, къде, къде да я заведе ? Нищо свестно не му хрумваше. После се сети -последните германци ги беше настанил в Радисън. Ще вземе една стая, тъкмо ще я мине за сметка на фирмата. Звънна там, но нямаха места. Препратиха го към Хилтън.Поколеба се преди да позвъни, не му се даваха толкова пари за една 
само нощ. Послесе засрами и с глух глас резервира единична стая.

Жана пак му се обади, пак занарежда колко важно било да се видят още днес
 и даговорят. Господи, вече наистина не можеше 
да я понася! Ще си смени номера, да. Тя няма да посмее да дойде да го  търси в офиса.

Беше едва 15 часа, а той не можеше повече да чака. Насили се да хапне в ресторанта  отсреща, но храната засядаше в гърлото му и се отказа. 
Накрая си поръча двойноуиски, без лед. Сервитьорката го изгледа като извънземен, но нищо не каза. Глътна го почти на един дъх и малко се 
поуспокои. 

До 19 часа изгълта още три питиета в офиса си. Или може би бяха четири? Непомнеше, а и кой ти брои... Лина се обади към 20.30ч. Можел ли да я вземе
 от урока по история? Чак в колата се сети, че никога досега не е 
ползвал презервативи. Товаотначало го притесни, после го разсмя. Като раздават
такива неща в училище, сигурно ги учат и как да ги слагат. 

Искаше да я награби още в колата, но малката ловко му се изплъзна. Забърбори весело разни глупости от училище. Като й каза, че отиват в Хилтън, възхитено подсвирна. Това го поуспокои. Не знаеше дали да й предложи да вечерят някъде или да идат директно в хотела. Накрая подкара направо за там, и без това нетърпението му заплашваше да го задуши.

В стаята се почувства много неловко. С всяка друга жена би правил просто секс, но с тази, малката, бе скован и несръчен. Постоянно се питаше какъв ли динозавър изглежда в нейните очи и това убиваше голяма част от самочувствието му. 

Лина обходи и огледа навсякъде, надникна през прозореца и в гардероба, опипа всички сапуни и шампоани в банята и накрая се тръшна на кревата.

- Е какво, ще се чукаме ли? - запита по нейния си безцеремонен начин. Сякаш му удари шамар. Приближи я несмело, с разтреперани длани я погали, опита се да я целуне. Тя избягна целувката му и взе да се съблича. 

Господи, искаше да е толкова красиво с нея, защо тя прави всичко да е така лишено от топлина? Защо е толкова проклета? Напомни му за него самия, той никога не беше се вживявал особено в секса. Но сега, сега искаше да бъде нежен, да даде и получи любов. Вместо това Лина нетърпеливо взе да разсъблича и него, нямало да го чака цяла вечер да се тутне. Вцепенен и изтръпнал легна до нея. Лина делово го хвана за члена, поразтърси го, сякаш го опитваше на тегло, а после с добре заучени движения го налапа. Нямаше смисъл, желанието му беше си отишло. Знаеше, че няма да го вдигне и бе отчаян както никога в живота си. На 47 години за пръв път усети вкуса на провала и си пожела да умре. Или поне да се провали вдън земя. 

Решително я отблъсна от себе си и като насън се облече. Изчака я да се облече и тя, после напуснаха хотела. Мълчаливо я остави там, където тя посочи, След няколко преки спря, влезе в първата кръчма и се напи до смърт. 

На другия ден Жана го чакаше пред офиса. Никога по-рано не го беше правила, затова мимоходом отбеляза, че сигурно наистина има да му каже нещо важно. Вече му беше все едно, дори щ се зарадва, че е дошла. Остави я да го завлече на тавана им и уморено се отпусна на дивана.

Жана беше кратка. Каза, че тогава, когато поискала да се оженят, тъкмо била разбрала, че е бременна от него. Той обаче изчезнал, а тя от гордост не го потърсила.

Така и не се омъжила, сама отгледала детето. Била щастлива, когато го срещнала отново и продължили връзката си. Толкова много го обичала, че се задоволила и с малкото, което щ давал. Някои хора и толкова нямали.

Дъщеря й от години я разпитвала за баща си, но Жана успявала досега да отклони въпросите щ. Сега обаче нямало вече накъде - от шест месеца насам тийнейджърката станала неуправляема, държала се грубо и безцеремонно и заплашила майка си, че сама ще открие баща си. Жана вече не издържала, не можела да се справи сама и искаше неговата помощ. За пръв път.

Владо седеше безучастно. Ако беше чул това преди месец-два, вероятно би се вбесил. Сега обаче, му беше все тая. Окуражена от мълчанието му, Жана извади от чантата си снимка и му я подаде с нескривана гордост.

- Дъщеря ти! Хубавица като тебе!

От снимката го гледаше от упор Лина, присмехулно усмихната, както винаги. 

Това беше последното, което видя. После адът го погълна.

 

 

 

 

 

   

няма да ми се разсърдите, ако затворя отделните части и оставя само целия текст. Най-накрая, с помощта на Бенра успях да го сглобя и да го публикувам цял. Благодаря на всички за стойностните коментари.

Няма да се разсърдим ,разбира се ;)
Сглобен е още по-интригуващ :)))

че си си направил труда да го почетеш още веднъж! Жалко, че премахнаха отличията "Герой на социалистическия труд", ти си достоен лауреат :)

О да :) Забелязах и дребничките промени :)
И се считам за лауреат :))))

Страхотно е! Наистина! :)))

Да. Животът е скапан. Мамка му и живот. И той ще свърши!

не е нещо, което не би могло да се случи....Фантастично!!!

Естествено,че може да се случи. Историята е съвсем банална и мнократно пресъздавана. Просто това е моят разказ на същото :)