Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07.2010 13:19 - Брат
Автор: rossasommer Категория: Тя и той   
Прочетен: 2966 Коментари: 18 Гласове:
20

Последна промяна: 10.07.2010 14:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
В първи клас седяхме с Валя на един чин. Тогава тя беше мъничка, слабичка, като вейка. Малко отнесена, вечно несресана, но безкрайно добродушна. Споделяхме всичко – химикалките, боичките, закуските. Прибирахме се заедно след училище, набързо написвахме домашните и после играехме с часове на ластик. Бяхме като сиамски близначки, все заедно.

После, в трети клас, баща й го блъсна камион, а след няма и година майка й се омъжи повторно. Двете отидоха да живеят при новия “татко” и я преместиха в друго училище, в новия квартал. Така задълго се изгубихме от поглед.

Лятото след 11 клас случайно една нощ се засякохме в най-новата дискотека. Изобщо нямаше да я позная, ако не ми се беше обадила. Пък и как да я познае човек? От онова невзрачно, русоляво хлапе не беше останала и следа – сегашната Валя беше ослепителна красавица!

Изненадах се, че не ме е забравила. Тя непринудено забърбори за това-онова, сякаш едва вчера се бяхме разделили. Изведнъж право към нас се насочи страхотен пич, аз буквално останах без дъх, а Валя, проследила погледа ми, небрежно вметна: “А, брат ми! Къде се беше заврял бе? Ела да те запозная с една приятелка!”

Брат й?! Че тя няма брат! Откъде го измисли този брат? Видяла недоумението в очите ми Валя през смях поясни: “Абе, това е Камен, синът на чичо Митко! Нали нашите са женени, пада ми се нещо като брат.

Нея нощ не можах да заспя. Валиният “брат” не ми излизаше от ума. Егати късметлийката! Защо на мен не ми доведе някой такъв брат! Представих си го как се разхожда из къщи полугол, само по слип, и Валя може до насита да се любува на подобна гледка.Ех, да можех да съм на нейното място!

Цялата следваща година нарочно ходих само в тази дискотека, но не ги засякох втори път. И двамата сякаш се бяха изпарили. Ядосвах се, че не се бях сетила да й поискам телефона. Не познавах и никого от сегашните й приятели, за да попитам за нея. Наложи се да се примиря, че няма да срещна повече онзи красавец, брат й.

После животът ме завъртя – абитуриентска, дипломиране, кандидатстудентски изпити. На първата ми лекция в университета разсеяно оглеждах новите си състуденти, дано мерна някой познат. И тогава го видях! Братът на Валя! В моя поток!

Едва дочаках да ни пуснат в междучасие. Събрах всичката си смелост, приближих и свойски го заговорих. Той ме погледна недоумяващо, явно не ме помнеше. В скоропоговорка взех да обяснявам коя съм, къде и кога сме се запознали. Попитах как е сестра му, къде са я приели. Дотогава той ме слушаше усмихнат, но щом споменах „Валя” и целият се скова. Промърмори, че техните се били развели и оттогава не я е виждал. После се извини, че бързал и изчезна.

Повече не посмях да го заговоря, а и той старателно ме отбягваше. Явно бях засегнала неволно някаква болезнена струна в него. Добре де, аз какво съм виновна, че те са се изпокарали у тях. Аз исках единствено да го виждам, да съм край него, да се сближим. Бях прекарала повече от година в мечти по него и сега нямаше да се откажа току-така.

През следващите месеци се превърнах в негова сянка. Изучих всичките му привички - къде сяда на лекции, какво си взема от лавката, къде си пие кафето. Разбрах и къде живее. Изобщо, бях изпълнена с решимост да му стана гадже.

Трябваше обаче да призная, че въпреки всичките ми усилия Камен си оставаше все така непроницаем, като стена. Имаше нещо в него, нещо в очите му, което караше другите да не го закачат. Не можех да го разбера – всяка колежка би му се метнала на врата, стига да поискаше, а той ходеше все сам, като единак. Отначало помислих, че се прави на интересен. После, че може би си има гадже. По едно време дори, че е... обратен. Постепенно обаче отхвърлих всичките възможности. Бях почти на път да се откажа.

И тогава случаят ми помогна. На поредния студентски поход си изгубих контактната леща. Наложи се да махна и другата, при 5 диоптра късогледство е невъзможно да продължиш с един „фар”. Бяхме навръх Балкана, нямаше кой да ме смъкне в ниското. Така станах товар за групата. Ръководителят ни потърси доброволец, да ми помага. Всички си затраяха. Освен Камен.

Три дни ме води за ръка по планинските пътеки и носи препълнената ми раница върху своята. Показваше ми къде да стъпя, изчакваше ме, теглеше ме нагоре по баирите и нито веднъж не ми се развика. Аз, от своя страна, нито веднъж не се оплаках, нито поисках почивка. Оставих се изцяло в неговите ръце, той да определя темпото. Естествено изоставахме от групата и пристигахме в следващата хижа доста след другите. Те ни посрещаха с дружни дюдюкания и подмятания, че твърде подозрително сме се забавили. Аз страшно се дразнех. Камен обаче кавалерски ме прегръщаше през раменете и невъзмутимо изричаше: „Това е положението, пичове! Можехте да сте на моето място. Завиждайте сега!”

Този поход някак ни сближи. Той разбра, че не съм глезла, аз – че мога да разчитам на него. Почнахме да сядаме заедно на лекции, да пием кафе заедно от време на време. Вътрешно ликувах, но не смеех да го покажа, от страх да не сгафя пак. За мен Камен беше като необязден расов кон, нервен и непроницаем. Знаех, че при най-малката моя грешка ще се отдръпне и следващ шанс няма да имам. Затова подтисках нетърпението си и се стараех да предугаждам всеки негов ход.

Два пъти ходихме на ресторант, после той ме изпращаше до дома. През всичкото това време не ме целуна нито веднъж, и все пак усещах, че му е добре с мен. Един ден събрах смелост и го поканих да отидем заедно на море, като приятелчета. Бях вътрешно готова за отказа му, но той изненадващо каза „да”. Там, под звездите на плажа, ме целуна за пръв път. После пак и пак. Сякаш някаква преграда се срути в него и страстта му, пусната на воля, ме превзе. Бях на седмото небе!

Оттам нататък бяхме вече неразделни. Той се промени, стана весел, закачлив, общителен. Онази особена тъга се скри някъде дълбоко в него, но така и не изчезна. Когато най-накрая се реших да го попитам, той само ме прегърна и отсече: „Това е минало, няма нищо общо с теб. Моля те, не ме питай повече!” Свикнах с това, даже го намирах за загадъчно и секси. Обичах го, родителите ми също много го харесваха. После се оженихме. Бях щастлива, безкрайно щастлива.

До вчера. Бързах за лекции и изобщо не поглеждах наоколо си. Оня дърт професор имаше гадния навик да запомня всички закъснели и после да им го връща на изпита. Затова буквално отместих в устрема си една детска количка, идваща насреща. Вдигнах глава да се извиня и ...репликата замръзна на устата ми. Беше Валя.

Едва я познах. Лицето й беше изпито, хубостта й  бе помръкнала. Не можех да продължа – измъчената й усмивка ме задържаше. Усмихнах й се в отговор и макар, че бързах не исках да я отмина просто така. Единственото, което се сетих бе да й честитя детето. После....неблагоразумно изтърсих: “Не съм разбрала, че си се омъжила! Честито и за това!”, при което Валя избухна в сълзи. Наум си казах: „Господи, пак направих гаф! Защо не мога да си затварям устата!?”

Нямаше как, днес лекцията щеше да мине и без мен. Пристъпих към нея, прегърнах я успокоително и се извиних за нелепия си въпрос. Тя постепенно утихна, после ме попита не искам ли да се поразходя с тях из парка, тъкмо щяла да ми разкаже за себе си. Продължихме заедно през парка и Валя заразказва:

“Помниш ли последния път, когато се видяхме в онази дискотека и те запознах с брат ми? Камен дойде да живее при нас в 10 клас. Отначало живееше при майка си, но тя един ден замина да работи в Гърция и го прати на баща му като колет по пощата. Без да му се обади, без да го предупреди, без нищо. И баща му, какво да прави, нали му е баща, пък и хорското дете гледа, срамота е своето да напъди и го прие. Обаче мама направи физиономия, чух я после да вика на чичо Митко – така не сме се разбирали! Разбирали-неразбирали - Камен остана у нас. И нали апартамента е двустаен – ми го натресоха в стаята!

Познай колко му се зарадвах – нарочно паркираше миризливите си маратонки  точно пред моето легло, аз трябваше да му прибирам боклуците и да му търпя скапаните метъли. На всичкото отгоре и мама постоянно го гледаше накриво, пък той я правеше на луда и щастлива. Чак мене ме кефеше понякога. После баща му го премести в нашето училище и един ден цъфна в нашия клас! Идеше ми да се гръмна когато тъпата класна го представи: “Драги ученици, посрещнете новия си съученик, брата на Валя!” Скъсаха ме от бъзик. Приятелките ми ме подлудиха - къде съм го крила досега това гадже, нямало ли да ги запозная...

За мене вече нямаше живот нито в училище, нито в къщи. На училище – Камен, по когото всичките ми приятелки точеха лиги, в къщи – унищожителните забележки на мама, а за капак чичо Митко почна да ни вземе двамата от училище и да ни води в МакДоналдс, да се правим на семейство! Така го намразих този Камен! Не че на него му се стоеше у дома. Веднъж го чух да говори с майка си в Гърция, молеше я да му прати пари да отиде при нея, но тя го отряза....Уредила се жената там, за какво й е Камен. И той съвсем се озлоби и затвори. И познай на кого си го изкарваше.

После мама и чичо Митко решиха, че сме вече достатъчно големи да се гледаме сами и решиха да отидат на море, като „младоженци”, а нас оставиха “да сме гледали къщата”. Аз веднага се изнесох в тяхната спалня и оставих Камен да вилнее с аверите си в детската. Обаче те и така не ме оставиха на мира. За разлика от него, който не ме броеше за човек, ония се натискаха да идват у нас главно за да ми се слагат. И Камен адски се дразнеше. Онази събота, когато се видяхме с теб в дискотеката, ме беше завел само защото му беше писнало ония да ми се пускат в къщи. Но те и там не ме оставиха на мира, затова си тръгнахме рано.

Още не мога да си обясня как тогава се прибрахме без да се дърляме както обикновено, може би само защото страшно ме цепеше глава и не ми беше до разправии. В къщи Камен ми разтвори упсарин и ми го донесе в спалнята. Дори предложи да ми масажира раменете. За пръв път откак се познавахме се държеше като нормален човек. Заприказвахме се.  Разговорът се завъртя около нашите – майка ми, баща му, неговата майка. Неочаквано се оказа, че мислим еднакво за много неща. Само че как да го забележим, като досега само си крещяхме. Разговаряхме  за пръв път човешки и за пръв път ни беше хубаво заедно.

После Камен изтърси нещо, което промени всичко: “Знаеш ли, сигурно щях да те харесвам, ако не ми беше сестра. Обаче така е толкова тъпо! “ Тогава ме проряза светкавичната мисъл – та ние не сме брат и сестра! По дяволите! Какво сме виновни, че нашите са женени?!

Камен ме гледаше онемял, без да се усетя бях изрекла мислите си на глас. После се наведе над мен, там, на спалнята на нашите, и ме целуна... и това беше най-естественото нещо на света! Следващите две седмици не излязохме от къщи, живяхме като Адам  и Ева, голи и щастливи.

После нашите се прибраха от морето. Завариха къщата като облизана и доволни ни заведоха на МакДоналдс. С Камен се превърнахме в съвършени артисти. В къщи се карахме, на училище се държахме като куче и котка. Само нощем се любехме като полудели. Едва дочаквахме нашите да заспят, за да се отдадем на ласките си. И така нощ след нощ. Цялата последна учебна година.

На сутринта след абитуриентската ни бяхме доста подпийнали и както сме се любили, съм заспала в ръцете му. И тогава....влязла майка ми за нещо. Още чувам истеричния й писък! После видях как чичо Митко измъкна с нечовешка сила Камен от леглото, как му заби един юмрук в зъбите, как го заплю и му изсъска: “Махай се, тъпо копеле! Всичко осра!” Очите на Камен потъмняха, стисна зъби и излезе без да продума.

Останах сама, гола в леглото на Камен, а чичо Митко, все още бесен, беше впил поглед в гърдите ми. После изтърси: „Малко курвенце, браво на теб, не миряса докато не провали сина ми!” 

Тогава нещо в мен се скъса и скочих, така, както си бях гола: “Аз ли? Ти, ти и майка ми ни провалихте, не аз! Аз го обичам, а не можем да сме заедно заради вас! Защо сте се оженили?! Каква “сестра” съм му аз? Мразя ви, всичките ви мразя!”

И тогава той ми заши такъв шамар, че отхвърчах чак до стената, ударих се и паднах. Вече нищо не ме интересуваше, даже беше хубаво, че така ме заболя удареното. Намъкнах дънките и изхвърчах навън след Камен. Трябва да съм била странна гледка по сутрешните улици, защото редките минувачи се извръщаха подире ми. Часове наред обикалях, но никъде не го открих, беше потънал вдън земя.

В къщи повече не можех да се прибера, затова отидох при баба, майката на татко. Там съм рухнала. Бях отишла на единственото място, където майка ми нямаше да посмее да ме потърси. Баба я прокле още навремето като не дочака и година да направят на татко и се прежени.

И така, месец-два се скитах по цял ден по улиците дано срещна Камен. Разпитвах приятелите му, но никой не го беше виждал. Може би беше заминал в Гърция, при майка си. Не знам.

Пропуснах кандидатстудентските изпити, изгубих желание за живот. Обзе ме апатия и спрях да излизам. Сигурно още щях да се търкалям у баба с поглед, впит в тавана, ако един ден не осъзнах, че съм бременна. Наложи се да се взема в ръце, вече не отговарях само за себе си.

И така –  ето я Яна. Одрала му е кожата, нали? Ох, надух ти главата с моите проблеми, а не попитах ти как си... Накъде с тези учебници? Разбира се, следваш! И аз съм си обещала като поотрасне малката да запиша непременно нещо. Ама ще почака засега. Ей, ама много се радвам, че се видяхме. Чао, че Яна ей сега ще ревне, трябва да яде след малко.”

Валя се отдалечи забързано, а аз не можех да мръдна. Колко време съм прекарала така, не помня. После нещо издрънча на алеята и ме сепна. Халката ми. Беше се изхлузила от замръзналите ми пръсти.



Тагове:   брат,


Гласувай:
20
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. koki4e - Интересно разказваш
10.07.2010 13:37
и житейски правдиво,с истинско удоволствие го прочетох.
цитирай
2. makont - БОЖЕ, КАК СИ ГА ПРЕДАЛА!
10.07.2010 15:54
Настръхнах, все се заричам да не чета повече разтърсващи тъжни истории, но за съжаление те са навсякъде около нас. Аз затова се опитвам да пиша само смешни неща. Иначе ставаме като ежедневник, ако е добра новина, значи не е новина. Усмихни се!
цитирай
3. injir - Животът. Съдбата. Постоянно се ...
10.07.2010 16:26
Животът. Съдбата. Постоянно се гаврят с човеците...
цитирай
4. pumona - Привет
10.07.2010 17:57
Когато бях 16-годишна в съседния клас имаше брат и сестра от точно такъв брак. За тях се говореха почти същите неща. По-късно, момчето изчезна от града. Никой нищо не знаеше за него, а момичето дълго време носеше обидни думи от съучениците си. Не помня обаче подробности.
Вероятно родителите от твоята история не са осъзнавали част от отговорностите, втренчени в собственото си задоволство.
цитирай
5. karambol5 - Знаеш ли, аз също се дразня от Въз...
10.07.2010 21:24
Знаеш ли ,аз също се дразня от Възмущението на псевдопуританите.
На моменти не доумявам какво очакват да се случи.
Говоря за подобна исторя . Покътителен разказ за любов ,която единствено може да бъде анатемосана ли ,очакват да чуят ?
Развръзка в стил Ромео и Жулиета ,ли ?
Или просто от скука си чешат езиците и търсят под вола теле ?
цитирай
6. injir - Имам друго предвид. Как така път...
10.07.2010 21:44
Имам друго предвид. Как така пътищата на разказващата и брата се съединяват след време. Как така това нищо неподозиращо момиче трябва да поеме товара на вината. Да. Вината на онези възрастни, които не са помислили за брата и сестрата. Които са ги оставили, защото са били влюбени. Оставили са ги в ръцете на любовта. А после ги разделят. С юмруци. Нищо не е така просто, както изглежда.
цитирай
7. karambol5 - Защо ли ? Ами защото е най-лесно да ...
10.07.2010 21:48
Защо ли ? Ами защото е най-лесно да натовариш някой друг със собствената си вина.
Най-добре -този ,който нищо не подозира.....
цитирай
8. bregovi4 - Хм....
11.07.2010 01:03
Навремето, в един предговор на С. Кинг прочетох следното - ,, Не е важен разказвача, а историята!.. ,,
Е, тука мисля напъки - винаги е по-важен разказвача, а не историята....
Смятам, че добре се справяш, а който иска - да търси под вола теле! :)
Поздравления, Rossasommer!
цитирай
9. rossasommer - Много задълбахме
11.07.2010 01:31
bregovi4 написа:
.... а който иска - да търси под вола теле! :)


с тези коментари. Още малко и ще почна да се извинявам, че изобщо ми е хрумнала идеята да напиша и публикувам тук подобни истории. Тъпо се получава да се оправдавам без вина :) Абе, като цяло още не съм му хванала цаката какво е това "блогър" и не знам как да се държа по блогърски :)

Благодаря, bregovi4, че си изчел дългия ми текст. Това си е цял подвиг. Заслужи си честно студената бира :) Абади се ако имаш път по Немачко.
цитирай
10. osi4kata - винаги в твоите безумно правдиви разкази
11.07.2010 08:06
намирам познатите си.

Изключително силно четиво. Настръхнах, а това е знак.

Благодаря ти за удоволствието. Светът е шарен.
цитирай
11. rossasommer - Осичке,
11.07.2010 10:27
osi4kata написа:
Винаги в твоите безумно правдиви разкази намирам познатите си.


А ти къде мислиш, че живеят моите познати и приятели? Тук, в същите разкази :)
Имам един стар приятел с много шарена съдба. Знае, че пиша. Един ден ми вика: "Мойто момиче, разкажи за мен, да прочетат дечурлигата и да знаят, че има хора-печки, като мене, който ме е докоснал, все се е опарил."

Още не съм готова да напиша за него, но се надявам един ден... ти поне знаеш, че писането не е просто да си излееш мислите като самосвал и да оплескаш цялата улица... Имам още много да уча, но като се науча, ще разкажа.
цитирай
12. nmg - Хареса ми!
11.07.2010 13:31
Увлекателно написано!
цитирай
13. dushevno - увличащо и истинско
11.07.2010 14:00
точно като самия живот

сори, коментарите не ги изчетох
често изкривяват авторовата идея :)

Поздрав!
цитирай
14. martito - Много истински разказ с отворен ...
12.07.2010 10:14
Много истински разказ с отворен край, без нищо излишно:)
Поздравления!
цитирай
15. анонимен - Браво!
13.07.2010 08:40
Хубав разказ. Точен език. Грамотно написана история. Поздравления!
цитирай
16. rossasommer - Благодаря на всички
13.07.2010 15:44
Благодаря на всички дотук за прочита и за изказаните мнения.
цитирай
17. benra - какво да кажа
14.07.2010 17:37
хареса ми, както и всичко, което пишеш. Нещата от живота...
цитирай
18. анонимен - Готов писател си, без съмнение.
28.07.2010 21:34
Помисли за книга. Много си добра. Тинейджърите ще луднат по такива разкази, ако въобще отворят книга.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rossasommer
Категория: Забавление
Прочетен: 67436
Постинги: 21
Коментари: 292
Гласове: 762
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930