Прочетен: 5670 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 13.07.2010 22:13
Вчера. Срещаме се на Попа. Тъмносиво кожено яке, къса коса, лице, осеяно с белези. Обикновен мъж. От тези, с които се разминавам всеки ден. Обаче - само един поглед и вече знам - този ще е огън в леглото! Мрачният ден изведнъж става ...слънчев.
Усмивка, ръкостискане, поемаме напред. До първото кафене, което ни се изпречва. Слънце зад стъклото, капчук. Разговор като капчука - лек, ненатраплив. Мимоходом отбелязвам - ведър, очарователен и, не! Не може да е истина - срамежлив! Неволно се усмихвам. Приказката за расовия кон, дето се разпознавал и под скъсан чул изниква в съзнанието ми...
Времето неусетно лети – час, два, почти три. Най-сетне се надигаме. Плаща, не изчаква ресто. Подсъзнателно отбелязвам - не брои стотинките, ненавиждам стиснати. Усмихнати вървим рамо до рамо. Стрехите капят по главите ни. Денят звъни.
Безметежна разходка, после обяд в халите. В навалицата на втория етаж, седим срещу някакъв англичанин. Той, незнайно защо, ни се радва. Лафче с него, за футбол, бира и мацки. Черпим го с бира, картофки, сладолед, бира, салата, кола, шницел, сладолед, едно през друго - лудост! Съзаклятническо смигване и оставяме англичанина сам.
И пак мерим улиците, вече ръка за ръка. Кога и как дойде тази близост? Никой не знае, нито на някой му пука, капчуците пеят. Непознати-познати. Часовете се нижат неусетно и е хубаво, хубаво, хубаво!
Свечерява. Несмела покана да му гостувам. Напрегнато очаква реакцията ми. Но днес е ден за лудост! Защо не? Защо не, нали?! Сигурна ли си?! Защо да не съм, разбира се! Облекчена въздишка и като рефрен – ама разбира се, разбира се, разбира се!
Забавна вечеря, като всичко днес. Салата от моркови и майонеза. Засмивам се - обичам моркови, мразя майонеза. Той светкавично: тогава... ще ти облизвам морковите от майонезата! Жестока тръпка - самата същност на секса ме пронизва! Вдишвам дълбоко и задържам дъх. Не сега, не още!
Минава полунощ. Прескачане от тема в тема – музика, кино, приятели, летене. Никакво докосване, само предчувствие за секс във все по-гъстия от желание въздух.
Едновременен поглед към часовника. Кога е станало толкова късно? Усмивка – и разговорът продължава. Още час. Два. Три.
„Трябва да си ходя”, аз, несигурно. „Не мисля, че е добра идея”, той, категорично.
Кодовите реплики. Ключалките в умовете тихо щракват. Недоловимо докосване. Бегли, изучаващи целувки. И, полет! С опитен водач, овладян, уверен. Висш пилотаж, право към звездите. Взрив в него, взрив в мен! После още и още...
Здравей....ПРОЛЕТ!
Браво! Прекрасно си го написала,завладяващо!:)
Кодовите реплики. Ключалките в умовете тихо щракват. Недоловимо докосване. Бегли, изучаващи целувки. И, полет! С опитен водач, овладян, уверен. Висш пилотаж, право към звездите. Взрив в него, взрив в мен! После още и още..."
Мдаа, приятно четиво, леко за четене, много за мечтаене, фина и интелигентна еротика...но в нета и много вируси има, шегичка бе Уили, нали все пак живеем на грешната земя, където боговете са хора, а хората - зверове...
ПОздрав от брега на морето, което е любов...само утрин.
Никос Варналис;)
Точно така се и усеща :)
Не може да е все ден за работа, от време на време е здравословно и да сме малко луди :)
Уловила си главното. Както винаги.
Мдаа, приятно четиво, леко за четене, много за мечтаене, фина и интелигентна еротика...но в нета и много вируси има, шегичка бе Уили, нали все пак живеем на грешната земя, където боговете са хора, а хората - зверове...
Не анализирай мечтите на хората, ще се уплашат и ще спрат да мечтаят :) Какви са тези вируси, тези хора-зверове и прочие :) Идеята беше да напиша леко четивце, не наръчник по опазване от СПИН в полеви условия :)
Усмивка от далеко :)
15.07.2010 09:00
15.07.2010 09:49
Нямах още 6г. когато баба казваше за мен, че съм патологична фантазьорка :) Само че ти нямаш предвид "творческото" ми фантазиране, а визираш личния ми живот. Ако не беше анонимен щях да те попитам какъв ти е проблема, и защо анонимната ти гражданска съвест не ти позволява да отминеш моето "послъгване" и да се съсредоточиш в своя ли личен живот. Независимо от това се радвам се да те видя, макар и анонимен/на :) Благодаря, че си си направил/а труда да ме прочетеш, да проследиш коментарите ми и дори да ми пишеш :) Явно си падаш по патологични лъжкини като мен :)
Дори и един сезон само да остане на тази земя, то - нека да е пролет! :)
Хубава пролет, въпреки, че предпочитам горещо... лято!:)))
Привет!
15.07.2010 12:02
15.07.2010 13:32
Привет!
Лятото идва, веднага след края на пролетта :)
за копнежа :) Усмивки и за теб :)