Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.07.2010 13:50 - Жажда
Автор: rossasommer Категория: Тя и той   
Прочетен: 1709 Коментари: 6 Гласове:
10

Последна промяна: 20.07.2010 10:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Част 1

Тя
Отначало, когато всички заминаха, беше щастлива, че поне за малко ще си почине от съпруг и деца.
Сега, три дни по-късно, се побъркваше без тях. Особено вечер не можеше да си намери място в къщи. Чувстваше се нервна и напрегната.

Адска жега. Поне да беше заваляло, по дяволите! Но не, вечерта беше тежка и душна, една от онези проклети вечери, когато от дни обещава да вали, а само се святка. Беше разтворила широко всички прозорци, дано стане течение и поне малко да захладне. Напразно.

Вече трети път прещракваше всички програми по телевизията, но нищо не успяваше да задържи вниманието u. Прелисти две-три книги, но не можа да се съсредоточи да чете. Нямаше и на кого да позвъни за да побъбри. С децата днес беше говорила два пъти. Съпругът й се обаждаше сам, дразнеше се когато тя му звъни. 

Пусна компютъра. Малко преди полунощ интернет преливаше от безделници като нея. Стотици търсеха някой да ги забавлява, правеха се на интересни или откровено си търсеха секс за нощта. Безцелно се залута из разни форуми, четеше разсеяно какво са писали другите, но нищо не я грабваше. Поредната тийнеджърка питаше в "Говорим си за секс" как да вкара в грях колегата на баща си, друг пък се тревожеше, че досега (на цели 23 години!) бил чукал само гаджето си и питаше не е ли ненормален. За какви неща се тревожат хората... 

Навря се в чатовете. В една от "стаите" мярна ник "Гриша". Гриша, също като него! Цели 17 години съзнателно беше изтиквала в най-затънтените ъгълчета на паметта си спомена за него. Вярваше си, че го е забравила. Ами ако е той? Поговори малко с "Гриша", оказа се някакъв хлапак от Подуене. Опита се да мисли за друго, само че духът вече бе излязъл от бутилката. Времето му беше дошло.

Пусна скайпа си и като в транс отвори опцията за търсене. Ако си беше останал такъв, какъвто го познаваше, със сигурност би имал интернет у дома. Въведе името и фамилията, после на града и зачака. След секунди търсачката намери трима с еднакви имена. Единият веднага отпадна, беше на 16 години, другите двама не бяха посочили възраст. Сърцето й се разтуптя неудържимо. Пое си дълбоко дъх и написа на първия: "Здравейте, говори ли Ви нещо годината 1992 и ханът под Станивръх?" Главата й щеше да се пръсне от напрежение докато чакаше отговора. 

Тъкмо когато вече мислеше, че отсреща няма да й отговорят, получи краткото: "Виви?!" Разтрепера се неудържимо пред екрана. Не успя да се овладее и да отговори. Проточи се пауза. След минута-две: "Кажи ми, че си ти! Ще получа инфаркт, момиче!" Беше той. Без никакво съмнение. Никой друг не я бе наричал така -Виви! Невъзможната, лудата, изтласканата дълбоко в гънките на паметта история изведнъж оживя.

Шокът беше твърде голям, пръстите u трепереха, отказваха да напишат повече от дума. Запита го първо за детето. Децата, най-безопасната тема, винаги. Изненада се, че има и второ, момче. Помисли, че му е от втори брак. Не, не се бил развеждал. Не можеше да повярва. На времето твърдеше, че не може и миг повече да живее под един покрив с "оная". Излезе, че е прекарал всичките тези години с нея! 

Обзе я същия онзи бяс, като тогава. Путьо, путьо, путьо! С нищо не се бе променил, нито милиметър. Все същия безволев нещастник, който я изкарваше от равновесие и тогава. Защо обаче толкова й пукаше? Защо не успя да го забрави през всичките тези години? Луда ли е или мазохистка?

Наблизо изтрещя светкавица, после интернет-връзката се разпадна. Не направи опит да я възстанови. Остана още дълго пред тъмния монитор, като хипнотизирана. 

Той

От години живееше ден за ден, на автопилот. Бизнесът, слава богу, вървеше. Децата се случиха добри, щерката следваше в София, синът тъкмо влезе в езиковата. Като виртуозен слаломист елегантно заобикаляше жена си, вече 17 години. Откак го върза с второто си забременяване, не можа да й го прости. Обожаваше сина си, но не и начина, по който жена му му изви тогава  ръцете. За едно беше права Виви, беше мекушав.

Виви, защо пак се сети за нея? Усмихна се невесело. Кого лъжеше? Сякаш минаваше нощ, в която да не мисли за нея, да не си говори с нея наум, да не я люби насън. Някога, на 25, беше луд по нея. След случайното им запознанство в онази дискотека цяла година бяха неразделни. И какво й текна един ден, та поиска да е само неин? Разпъна го на кръст с нейното "или-или". И той се поколеба тогава. А докато се намъдри, тя взе, че изчезна. Побърка се тогава, търси я като обезумял къде ли не, но удари на камък! 

Раздели се с жена си, заживя сам. Година, две. Зарови се в работа. Направи фирма, после втора. Парите заваляха. Забогатя. И какво от това? Нищо не го радваше. Отиде на петия рожден ден на дъщеря си с огромна кукла. Нарочно се напи, за да устиска на постоянните натяквания на жена си. Не разбра как е станало, но се събуди в леглото u, гол. Тръгна си бесен. После тя му се обади, че е бременна. 

За последно впрегна всички връзки и познати да открие Виви. Не успя. След три месеца се върна в къщи. Вече му беше все едно с кого ще живее като няма да е с Виви. Изненадващо, но се оказа добър баща. Жена си повече не докосна. Отвращаваше го.

Преди шест години разчисти тавана и се изнесе там. Заживя сам, като отшелник, с любимите си дискове и компютъра. Слизаше долу в апартамента, само колкото да се изкъпе и да им сготви. Горе не пускаше никого.

Не беше спал с жена от векове. Всъщност - каква жена? Нямаше друга жена, освен Виви! Тя го дамгоса, след нея с никоя вече не се получи. Отначало не обърна внимание. След поредния неуспех разбра - няма смисъл да продължава. Онова, което бе имал с нея, никоя друга не можеше да му даде.Опита се да я намрази, за да му олекне. Не се получи.

Неусетно взе да трупа килограми, но не му пукаше. Едва дишаше, макар да бе вече късна нощ. Беше нервен и напрегнат, плувнал в пот. Миналата година направи пневмония през август. Оттогава вечер изключваше климатика и отваряше прозорците на тавана. Бриз обаче нямаше. Само далечни светкавици глухо тътнеха.

Тъкмо записваше един диск с музика за дъщеря си когато някой почука в скайпа му. Погледна - непознат ник. Пак някой досадник. Обикновено машинално прочиташе съобщението и го изтриваше без да отговори, но този път дъхът му спря. Прочете съобщението отново, после пак... Кой би могъл да знае за онази безумна нощ в хана под Станивръх? Кой, освен нея? Тя?! Виви?! 

Почувства, че сърцето му ще изскочи от гърдите. Не можеше да е истина...Не и след толкова години! Тя, проклетницата, сама да го потърси?! Божичко, помогни ми, ако те има! 

С треперещи пръсти написа само "Виви?" и зачака. Минута, две, няма отговор. Някой го бъзикаше жестоко. Само че кой?! Прехвърли през съзнанието си хиляди събития, имена. Нямаше кой да е, нямаше! Освен нея. Написа пак: "Кажи ми, че си ти! Ще получа инфаркт, момиче!" След още минута получи само: "Да, аз съм!". 

Светът се завъртя пред очите му. После се посъвзе и заговориха. Несмело, опипващо. Разказа й честно всичко за себе си. За това как я е търсил като луд. Как е разбрал, че не не може да живее без нея. За отчаянието си. За глупостта си да направи второ дете на жена си. За самотата. За успеха в бизнеса и за това, че изобщо не го интересува. За невъзможността да я забрави. За целия си провален живот, в който единствената светлина са децата. 

Тя отговаряше едносрично. Почти нищо не каза за себе си. Но това беше без значение. Фактът, че сама го беше потърсила го караше да ликува. Каквото и да му кажеше, и на смърт да го обидеше, и на шиш да го въртеше, не беше от значение. Единственото важно бе, че я намери отново. 

После връзката u прекъсна. Не се разтревожи. Знаеше, че ще се чуят отново.

 

Част 2

Тя

Не можеше да мисли за нищо друго, освен за снощния разговор с него. Да го намери още при първия опит! Не беше за вярване. И това ако не е пръст на съдбата, здраве му кажи! Беше натрупала толкова яд към него, толкова болка и чист женски бяс, че искаше да му изкара през носа всеки един ден от тези проклети 17 години! 

Видя го за пръв път през лятото на 1992. Седеша сам на съседната маса в дискотеката. Отпиваше по малко от уискито си и бройкаше приятелката й. Нормално, Веселина беше хубавица и всички й се лепяха. 

Някъде след полунощ непознатият взе чашата си и се премести на тяхната маса. Не поиска разрешение, просто обясни, че днес е продал изгодно някакво жилище и си търси компания да го полее.Държеше се тежкарски, не покани на танц нито една от двете. Иначе беше забавен събеседник. Някъде към 2:00ч. плати и тяхната сметка и тръгнаха да се прибират заедно тримата. Пеша, защото беше пил. И друг път така оставял колата си на паркинга пред дискотеката.

И до днес не можеше да си отговори какво толкова я привлече в този мъж. През целия път се молеше наум да стане така, че да изпратят първо Веселина и после да продължат с него сами. Беше един от онези с нищо необясними пориви дълбоко програмирани някъде в гените. Мъжът не блестеше с нещо особено - не беше нито висок, нито красив. Просто мъж. Нямаше логика да иска именно него. Само че всичко в нея крещеше да не го изпуска, за нищо на света! 

Миналата година завърши гимназия и само няколко стотни не й стигнаха, за да влезе в университета. Наложи се да си намери работа. Една година, през която се нагледа на гадости и мизерии. Беше на 19 години и едва преди месец бе правила за пръв път секс. С един идиот, само за да се отърве от срама, че е единствената все още девствена сред приятелките си. Толкова не й хареса, че дълбоко се съмняваше някога да опита отново. От този мъж обаче не искаше секс. Искаше него самия, на всяка цена.

Всичко тази нощ се случваше като че ли нарочно. Друг път флиртуваща на поразия, сега Веселина беше тиха и омърлушена и като никога бързаше да се прибира. Помоли да изпратят първо нея, измърмори едно сънливо "чао" и се пъхна във входа на блока си. Двамата продължиха мълчаливо нагоре по улицата. Минаха за по-напряко през градинката и Виви просто седна на една от пейките. Дори не излъга, че се е уморила от вървенето. Искаше да остане с него и не го криеше.Той седна до нея без възражения. Заприказваха се, после Виви изведнъж изтърси, че единственото, което иска сега, е да го целуне. Просто така, защото е млада, защото е нощ и защото е с него. 

Сама не повярва, че изрича тези думи. Нито че го прегръща и го целува. Сякаш някоя друга вместо нея правеше всичко това, а тя втрещена я наблюдава отстрани. 

Той не успя да реагира, беше го смаяла. Отначало устните му бяха твърди и неподатливи. После огънят й зарази и него. Така и осъмнаха в градинката, целувайки се. После той поиска да я изпрати. Тя не му позволи, не искаше да го прави свидетел на скандала, който родителите й със сигурност щяха да вдигнат.

Беше на работа чак след два дни. Още отдалеч колежката й я пресрещна ухилена и любопитна и заразказва как някакъв мъж с мноооооооого вносна кола вече три път я е търсил. Не можеше да е той, не бяха разменили нито обещания, нито телефони. 

В края на смяната си отдалеч забеляза спряната на пътеката кола. На ярката дневна светлина с усилие разпозна ниския и набит мъж. Сърцето й се качи в гърлото. Забави максимално ход, дано успее да се поуспокои. Той обаче тръгна насреща й, нетърпелив. Беше не по-малко разтреперан и смутен от нея, машинално отбелязанаум

В следващия момент пътуваха вече с колата му. Той не каза накъде, тя не отвори уста да попита. Поеха по шосето извън града, после колата заизкачва горист склон. Напрежението помежду им можеше да се реже с нож. Знаеше какво ще последва след като спрат. Беше адски нервна, знаеше, че опитът й е никакъв. А той защо нервничеше?

Колата спря, излязоха навън. Долу градът постепенно потъваше в тъмнина, но горе беше още светло. Тя имаше нужда малко да се поуспокои, явно и той. Загледаха като хипнотизирани надолу как една по една припламват светлините на града. След цяла вечност, побрала се в три-четири минути, той промърмори: "Знаеш какво ще направим сега, нали?"Тя само кимна.

То не беше и секс. Привличането му беше толкова силно, а докосванията така изпепеляващи, че чак я болеше. Беше неимоверно възбудена, по напълно нов и непознат начин. Виждаше, че и на него не му е леко. Сигурно едва се удържаше, заради нея. Почти искаше да му каже, че е смешно да я изчаква като е по-възбудена и от него. После помисли, че това сигурно е неприлично и замълча. Любиха се неловко. Щеше да припадне от изненада, когато той нахлу в нея, а тя бурно прокърви. Нали уж не беше вече девствена?! Не знаеше къде да скрие засраменото си лице. Изобщо не разбираше защо той така се стресна и спря. Почти насила го накара да продължи докрай. И, умря от срам когато той нежно и ласкаво я изми и подсуши като малко бебе. Въпреки всичко беше приказно. 

Чак на третата им среща го усети истински. С първия оргазъм в живота си. Свари я напълно неподготвена, беше толкова изненадващ и разтърсващ, че се разплака. Той уплашен замръзна в нея. После, разбрал, с удвоена сила продължи докато се взриви и той.

Оттогава се виждаха и любеха през всяка свободна минута. Всеки следващ път с него само потвърждаше това, което бе усетила интуитивно още на първата им среща - че този мъж е създаден специално за нея.

Един ден разбра, че е женен и има дете, момиченце. Не че това я спря да се среща с него, само я преряза през сърцето. Със съперница би могла да се пребори, но как да поведе битка срещу едно беззащитно дете?!

После отново дойде лято. Нарочно не му каза, че ще кандидатства, нито къде и какво. Искаше да замине, да се махне от него и да размисли на бистра глава. Тук той обсебваше мислите й, в прегръдките му всичко й се струваше красиво и правилно. Но не беше. 

Нощта в хана под Станивръх беше невероятна. Тя даде всичко от себе си тогава, люби го както никога досега. После, за пръв път поиска да поговорят за бъдещето. "Какво бъдеще? Така не ни ли е добре?!" беше стреснатият му отговор. За него, може би, но за нея - вече не. Знаеше, че заслужава повече, че заслужава всичко. Винаги го бе знаела. 

На другия ден замина, без да му се обади. 

Той

Не можеше да мисли за нищо друго, освен за снощния разговор с нея. Не можеше да повярва, че тя го потърси, че е жива и здрава, че не е призрак. Толкова мъка по нея бе насъбрал през годините, толкова пареща болка, толкова любов!

Спомни си първата им среща. Нея вечер искаше да се почерпи с приятели, но на когото и да звъннеше, всеки му отказа. Цялото мъжко население се беше залостило пред тезевизорите да гледа откриването на европейското по футбол. Накрая излезе сам, не му се стоеше в къщи. 

Дискотеката беше полупразна. На съседната маса две момичета пиеха кола и от време на време танцуваха. Самички. Загледа се в едната, чернооката, малко пълничка и много чаровна. На другата не обърна внимание.

Ставаше му все по-тъпо с напредването на нощта. По едно време се премести при момичетата. Опита се да им поръча уиски, но и двете в един глас му отказаха. Напук не танцува нито с едната.Но му беше забавно да ги гледа на дансинга.

Тръгнаха си заедно, пеша. Никога не караше колата пил. Утре щеше да се върне да я вземе. Щеше му се да остане малко насаме с чернооката. Кой знае, може да успее да я навие. Сямо че сладураната си тръгна първа и той трябваше да продължи с другата. Тя предложи да поседнат, на него му беше все тая, не бързаше за никъде. Беше се примирил, че ще прекара нощта сам.

И тогава онова момиче го целуна. Малко се стресна, не обичаше жените да поемат инициативата. После се засрами, момичето беше младо и очевидно неопитно. Какво пък, нека веднъж и той бъде добър самарянин, нищо няма да му стане. И, отвърна на целувката.

После вече нищо не беше същото. Устните на момичето го увлякоха, зацелува с все по-голямо желание. Почувства се дяволски възбуден. При други обстоятелства би я изчукал направо тук, на пейката. Но нещо в това момиче го спираше да постъпи така. Смелостта й да го целуне така мило и открито го накара изведнъж да се почувства специален. Искаше да задържи това чувство колкото се може по-дълго. Разделиха се по светло, тя незнайно защо се притесни и му отказа да я изпрати до дома й. 

Тръгна си безметежен и усмихнат. Не се прибра при жена си, а в другия апартамент. Имаше го от баща си, жена му не подозираше за съществуването му. Понякога водеше тук „забавленията” си. Тръшна се в леглото и заспа с дрехите. Беше му хубаво, макар да бе убеден, че на сутринта няма да помни нищо. Хаха! Засънува я още щом затвори очи.

Събуди се привечер, кисел и гладен. Онова проклето момиче не му излизаше от ума. Отиде уж само да прибере колата си от дискотеката, но тайно се надяваше да я види пак на същата маса. Нямаше я, видя само чернооката хубавица, приятелката й. Странно обаче, вече не му беше интересна. Повика я навън и изкопчи от нея всичко, което успя.

Нея вечер обиколи всички кръчми на града, но никъде не се заседя. Накрая се прибра и щом заспа, пак я сънува. На сутринта беше бесен. Държеше се като идиот, да сънува някакава си пикла! Преди да се усети вече бе подкарал колата към работата й. Тя пък не била на работа. Още два пъти ходи до там докато накрая я улучи на смяна.

Отдалеч я видя да приближава и гърлото му пресъхна. Абе, какво му ставаше?! Нищо и никакво сиво врабче, да му спира дъха! Опита да се стегне, но се видя как върви насреща й, горящ от нетърпение да я докосне.

Едва я изчака да влезе в колата му и веднага отпраши. Поне да беше продумала, да беше попитала нещо, дано разкъса тази магия! Но не! Беше се свила на седалката си и само го гледаше с онзи блестящ и отрешен поглед. Мамка му и момиче, ще го побърка направо!

Разтреперан спря колата, искаше да излезе на чист въздух и да се поуспокои. Дори не я докосна, само застана до нея и се вгледа в светлините на града. Усети как желанието на талази го изпълва. С мъка се овладя и промърмори: "Знаеш какво ще направим сега, нали?" Тя само кимна и се остави доверчиво в ръцете му, като дете. 

Никога не бе докосвал с толкова желание една жена, никога. Искаше да направи невероятни неща за нея, да я люби, да я задоволява всячески, да й покаже как го кара да се чувства! Вместо това - гаф след гаф! Беше превъзбуден, нахлу в нея рязко, като идиот. Бликна кръв и го обърка тотално. Какво става, тя в мензис ли е или?.... Засраменото й лице в миг го отрезви. В главата му кънтеше:"Божичко, кажи ми, че не е истина! Момиче, момиче, момиче, какво правиш с мен?!"

Почувства се престъпник. Мислеше, че това е краят, че сега ще го отблъсне, вместо това тя нежно му прошепна да продължи. Не разбираше нищо, нищичко! Продължи да я люби. С всеки тласък ставаше все по-ненаситен, сърцето му щеше да се взриви от желание. А този неин блеснал поглед просто го подлуди! 

Не му пукаше, че е женен. И без това бракът му беше недоразумение от самото начало. Искаше само нея, Виви. Имаше очи и сърце единствено за нея. Любеше я като луд, като за последно. Любеше я и наяве, и насън. Мислите му бяха пълни само с нея. За пръв път се чувстваше истински - желан, обичан, обожаван. 

Верно, не й беше казал за брака си, но не нарочно. Просто за него бракът му нямаше никакво значение. Искаше да е така и за Виви. Тя пребледня като научи, но после пак храбро се усмихна. И той се успокои, че бурята е минала. Ако познаваше малко повече жените!

Знаеше, че тя обича много гората. Затова я заведе в хана под Станивръх. Нея нощ Виви беше неудържима. Би могъл да се закълне, че три пъти секс едно след друго е максимумът за него, но Виви му доказа, че потентността не зависи от мъжа. Какво беше това момиче, какъв беше този огън в нея, та го палеше като суха слама, така и не можа да разбере. Вече и не се питаше, искаше единствено да е с нея. 

Малко се ядоса когато тя ни в клин, ни в ръкав поиска от него да говорят за бъдещето. Видимо раздразнен попита:" "Какво бъдеще ? Така не ни ли е добре?!" Тя нищо не каза и продължи да го люби. Само усети как няколко сълзи се търкулнаха по бузите й. Изтри ги с целувки.

Чак към обяд се събуди, сам в леглото. От Виви нямаше и следа.

 

Част 3

Тя

Щеше да го види днес, в 12:00 по обяд. Нарочно бе излязла рано-рано от къщи, и без това не я свърташе. Досега криво-ляво успяваше да се овладее, но в оставащия половин час напрежението стана нетърпимо

Тръгна пеша към центъра, нарочно спираше и зяпаше витрините, да се разсейва доколкото може. Въпреки това пристигна много по-рано. За пръв път се замисли - а дали ще го познае? После по-страшното - ами той дали ще я познае? Колкото е остаряла, наедряла, господи, защо й трябваше да иска да се срещат! 

Беше забравила да се гримира, толкова не беше на себе си. Влезе в първия магазин за козметика. Купи си някакво червило и спирала. Плати ги и се намаза там, в магазина.Не че щяха много да й помогнат, ама така, за кураж. Обиколи още два пъти площада. Проклетият часовника на ръката й едва помръдна с минута. 

Точно в 12 с решителна крачка се отправи към кафенето. Като боец в последен бой. Не събра смелост да се огледа за него. Тръгна право към единствената празна маса в дъното и почти се свлече на стола. Ако е вътре и я е видял, нека сам да дойде при нея. Тя нямаше повече сили.

Втренчи се в менюто сякаш от това зависеше живота й. Главата й бучеше. Хиляда пъти съжали, че го накара да дойде. Съжаляваше и че тя е дошла. Къде е, по дяволите?! Ще идва ли или не? Ами ако е тук някъде и я наблюдава? Параноята пак я сграбчи. Сервитьорката й донесе кафето, а не помнеше изобщо да го е поръчвала. 

Надигна да отпие и точно тогава някой иззад гърба й се наведе и прошепна в ухото й:"Момичето ми, същата си! А аз се притеснявах, че няма да те позная!" Опари се и се задави с горещото кафе. Разбира се, от това бяха сълзите в очите й.

И ето го, седнал срещу нея, гали ръката й с върховете на пръстите си. Шумът наоколо изведнъж е утихнал, хората по съседните маси са се изпарили, двамата са като под стъклен похлупак, сами. Гледа го - хем е той, хем не е. Май само очите и усмивката са същите. Очилата, прошарената коса и брадата са нови, килограмите и те. Толкова е странно, в съзнанието й той си беше на 25.

През дългите нощи в скайпа бяха изговорили всичко, сега само седяха и се гледаха. Топлият му поглед категорично отхвърляше възможността да е грозна и остаряла.Това стопи всичките й притеснения, женската й суета стана смешна и излишна.Беше отново Виви, 19 годишната. 

Хванаха се пак за спасителния пояс, децата. Близо час той говори за успехите на дъщеря си, после за сина си. Беше много горд с тях. Като баща го виждаше за първи път, на времето бяха само те, двамата. Слушаше мълчаливо, радваше се, че е отгледал добри деца.

За пръв път беше в нейния град, затова остави на нея, тя да каже къде ще ходят и какво ще правят. Може би разчиташе да го заведе някъде, където да останат насаме. Но тя не се беше осмелила да резервира хотел. Покани го в къщи, съпругът й беше в командировка.

У дома го запозна с децата си, нахрани го за обяд. Показа му семейни снимки, разказа му смешни истории с децатаГовореше без да млъкне, сякаш от това зависи животът й. Изпрати го привечер. Дори и на раздяла не посегна да го докосне.

Късно през нощта в скайпа го гали и целува с думи, страстно и обречено. Плака като луда. Обеща му, че следващият път ще се любят. Лъжеше. Нямаше да има следващ път.

Той

Пътуваше вече 4 часа с колата. Срещата с нея беше днес, в 12:00 на обяд. Да прекоси надлъж България заради нея бе най-лесната работа. Ако беше поискала, и на Луната щеше да иде, това не беше проблем. Страшното беше да се изправи очи в очи с нея.

Колкото повече наближаваше нейния град, толкова повече се стягаше. Чувстваше се стар и изхабен. Как ще й се изтъпани такъв дебел и побелял? Ако не беше се заклел, че ще дойде, като нищо щеше да обърне назад.

Пристигна около час преди срещата. Намери по табелите центъра, видя и кафенето. Опита да се разходи, отказа се, така ставаше още по-нервен. Купи си вестник и седна в отсрещното кафене. Уж се зачете в новините, но нищо не схващаше . Мислите му препуснаха като бесни. Май трябваше да й купи цветя. Представи си се, набит шишко с букет, по пладне. Гротескна картина, затова се отказа. 

Близо месец й отказваше да се видят. Под различни предлози.Не че не искаше, напротив. Страх го беше. Какво можеше да й даде той? Ако тя поиска секс, той трябваше да се гръмне! Мъртъв поне щеше да избегне провала, който беше сигурен, че ще последва.

Видя я в мига, в който се появи на площада. Не й се обади, гледаше я зашеметен. Неговата Виви! Същата, каквато я помнеше - дребна, енергична, все така късо подстригана! Животът е милостив към жените, които обичаме! Благодаря ти, господи! После я видя да влиза в кафенето, беше време да я последва и той. Пое дълбоко дъх, но сърцето внезапно го преряза. Не сега, по дяволите, не сега! Почака да поуспокои дишането си, после плати и тежко се надигна.

Беше седнала с гръб към входа, беззащитна, като врабче. Вълна от нежност нахлу в него, почти го задави. Не разбра как стигна до нея, как я прегърна и прошепна:"Момичето ми, същата си! А аз се притеснявах, че няма да те позная!". Видя сълзите в очите й, тези нейни скъпи сълзи! Поиска да каже както някога: "Нищо, момичето ми, поплачи си!" Не го стори, само мъчително преглътна. После леко погали пръстите й.

Ето я - на някакъв си половин метър пред него - толкова хубава, господи! Много по-хубава от някога. Годините й бяха дали дълбочина, бяха огладили формите й, бяха избистрили очите й. Като си помисли, че той, глупака, отблъсна тази светлина от себе си тогава, от чист идиотизъм! Хем знаеше, че я обича. Че е луд по нея! Що за арогантност го беше накарала тогава да си мисли, че тя му е в кърпа вързана и вечно ще се примирява с ролята, която й бе отредил!

„Правилно ме напусна тогава, моето момиче, аз не те заслужавах. Моля се само да си била по-щастлива, без мен. Аз не успях, но сам съм си виновен ”. Не можа да й го каже. Може би някой ден щеше да събере сили да й поиска прошка. Вместо това заразказва за децата, за дъщерята, дето все печели олимпиади, за сина, току-що приет в английската гимназия. 

После млъкна и я загледа очакващо и със страх. Какво ще поиска тя от него, къде ще го заведе? Ето, неин е, изцяло се е оставил на волята й. А тя не помръдва. Не иска нищо, не казва нищо, само го слуша. Ох, и тези нейни разкошни гърди! Малко по-едри отколкото ги помнеше. Подлудяваха го тогава, побъркваха го и сега! Искаше му се да я сграбчи тук, пред всички. Д я притисне до гърдите си, да я целува, целува, целува!

Така се бе отплеснал, че не я чу какво му казва. Кани го у дома си? Луда ли е?! А, добре, само децата били в къщи, добре. Но защо у тях? Защо не някъде другаде, защо не сами?! Побърза да плати и да тръгнат.Домът й - светъл и усмихнат, като нея. Децата й - слънчица! „Какви ли щяха да са нашите деца, Виви?!”  Пак го стегна сърцето. По-добре да спре за това, инак съвсем ще се сдуха.

У дома си стана изведнъж бъбрива. От нерви? От страх? От него ли се уплаши, старото беззъбо куче? Та той е неин! Винаги е бил. Само дето тя си тръгна преди той да го е разбрал.Не ,страх я е от самата нея, чувства го. Знае и защо се пази да го докосне. Толкова добре я разбира сега, след всичките тези години...Наум си каза "Само се усмихни, моля те! Майната ми на мен! Важното е ти да си щастлива, Виви! Аз не заслужавам да се тровиш за мен. Ето, отпусни се, тръгвам си!"

Беше обещал като пристигне да се обади.Чуха се в скайпа нейде около полунощ. Любиха се с думи - горещи, ненаситни. С думи нарисуваха всичко, за което копнееха. Тя обеща да го направят следващия път. Не й се разсърди, че лъже. Знаеше, че няма да има следващ път.



Тагове:   текст,


Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. olivershanti - Най-обичам
18.07.2010 14:32
когато всичко е събрано накуп. Никога не съм бил фен на сериалите :) С което не казвам, че написаното е сапунка. От друга страна на моменти а-ха да заприлича на такава, но ти вземаш виража много профи! Абе, прочетох го отново, нещо не особено типично за мен :))) Лично мнение - определено е по-силно като се чете цялото, а не на парче.
цитирай
2. rossasommer - Ти си направо за орден!
18.07.2010 14:47
olivershanti написа:
... прочетох го отново, нещо не особено типично за мен :))) Лично мнение - определено е по-силно като се чете цялото, а не на парче.


Аз пък не си падам по дълги четива. Но тук съм в ролята на "чукча не читатель, чукча писатель" :) Така че не ми се налага да се чета :) Това е закачка, разбира се :)
цитирай
3. benra - мдаа,
19.07.2010 10:23
нищо не е същото...Той е тъжен страхливец-лоша работа.
И на мен събрано ми хареса повече.
цитирай
4. rossasommer - Гледах преди време
19.07.2010 10:37
benra написа:
нищо не е същото...Той е тъжен страхливец-лоша работа.


един филм. Не му помня името, но там героинята беше направила на младини някаква глупост, заради която плащаше цял живот. Та й беше писнало и питаше може ли за една не чак толкова голяма грешка наказанието да е доживот? Може. Особено ако сами си се наказваме.
цитирай
5. benra - обикновено
19.07.2010 11:21
така се случва - сами се наказваме.
Спомените са хубаво нещо, но не и да живееш само с тях
цитирай
6. phoenix2000 - Четец
25.07.2010 13:46
Стигнах до част 2 доста добре пишеш някой ден ще дочета, но нкато гледам стилът сигурно ще е с неочакван край, но дали щастлив. Ще видим, ще разберем някой ден когато те прочета отгоре до долу :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rossasommer
Категория: Забавление
Прочетен: 68050
Постинги: 21
Коментари: 292
Гласове: 762
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930