Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2010 12:33 - Непознатият
Автор: rossasommer Категория: Тя и той   
Прочетен: 4548 Коментари: 31 Гласове:
30

Последна промяна: 20.07.2010 12:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Декември, сняг, студ. Пак трябва да минавам Балкана, през Шипка. Мразя го този проход зимно време, такъв проклет и усоен. Налага се обаче, утре съм на семинар в Пловдив. На автогарата голям, луксозен автобус. Мерцедес. Марката ме успокоява. На тях им имам вяра дори и през зимата.

Автобусът празен. Вътре само 5 човека, заедно с шофьора. На първата седалка вдясно -две дебели лели, навлечени в още по-дебели пуловери. На седалката зад тях - камара от балтони, шалове, шапки. Някъде по средата - младо студентче, слабичко и премръзнало, дъвче солети. После празни седалки и чак в дъното, по средата на последния ред - някакъв мъж. От лелките отпред ме втриса, ако седна близо до студентчето – ще ми хрупа постоянно. Мъжът отзад ми се вижда най-безопасен, избирам седалката пред него.

Пътуваме, постепенно се свечерява. Нижат се селца и градчета, нарядко се мяркат коли. Последните слънчеви лъчи се скриват малко след Габрово. Проходът ни посреща здрачен и усоен. Дърветата са натежали от сняг, картината е приказна, осветявана само от фаровете на автобуса. Вътре е топло и уютно, отпред лелите водят оживен гръмогласен разговор, студентчето гризе като хамстер, а аз съм отпуснала седалката си максимално назад и се унасям.

В полусън усещам - мъжът от задната седалка се е навел над мен и изучаващо прокарва пръсти по лицето ми. Внимателно, да не ме извади от унеса. Не помръдвам, оставям кожата ми да поеме топлината на пръстите му. Окуражен, непознатият продължава едва доловимо да ме гали, навежда се и целува затворените ми очи, вдишва аромата ми... Автобусът с равномерно мъркане изкачва прохода.

Не отварям очи, само леко се намествам под ласките му, отметнала назад глава. Неволно издавам сладък стон, това го насърчава да опита с устни моите. Бавно изучава с език очертанията им, после леко ги опитва със зъби. Не бърза, но и не спира. Разпалва в мен равномерен, но все по-силен огън. Не издържам, разтварям устни за него, той светкавично завладява устата ми. Целувката му е разтърсваща, езикът – сладък и настойчив. Обхожда с целувки цялото ми лице. После, като на шега, плъзва ръце от двете страни на седалката ми и погалва с върховете на пръстите си гърдите ми. Ефирна ласка, а реагирам лудо! Вълна от желание ме залива. Ръцете му стават все по-смели и настойчиви. Не отварям очи, не искам да излизам от унеса си, хубаво ми е така. Съзнателно изключвам зрението си, оставям се на неизвестното. Тялото ми прегрява от желание.

Ръцете му повдигат пуловера ми, пъхват се под сутиена и пръстите му влудяващо докосват зърната ми. Нова, мощна вълна от желание! Езикът му е в ухото ми,после бавно очертава огнени пътечки надолу до ключицата и обратно. “Побъркваш ме” шепна задъхано.

Силните му ръце ме повдигат от седалката. Уверено ме извежда от моя ред и ме придърпва да седна в скута му. Гърбът ми изгаря от топлината на гърдите му, ръцете му се насочват  уверено под полата ми и смъкват бикините. Какъв късмет, че съм с дълга до глезените, широка пола!

Стигаме билото, отляво грее паметникът на Шипка. Светлините на крайпътните заведения осветяват вътрешността на автобуса. Сякаш нарочно, точно тогава непознатият навлиза в мен. Лудост! Опасността да бъдем видени добавя още огън към и без това непоносимата ми вече възбуда.

Хванал ме е здраво за кръста и бавно, непоносимо бавно ме спуска върху себе си. Не издържам, изпреварвам движенията му и в един неистов момент усещам как искам да закрещя. Предугажда желанието ми и светкавично затиска устата ми с ръка. Умирам! Не, ще се пръсна! Моля му се наум да побърза, защото няма да го дочакам! Тласък, и още един, по-силен, и по-силен, и по-силен! Край! Край! Краааааааай!

Целува ме бързо-бързо по врата, шепне нещо неразбрано, после рязко ме вдига от себе си и ме връща обратно на седалката ми. Вътре в мен бавно отшумяват вълните на възбудата. Унасям се, напълно изтощена. Автобусът уверено напредва в тъмното.

„Пловдив!”- стряска ме гласът на шофьора. Отварям сънено очи, примигвам неразбиращо. Студентчето ме гледа втренчено и събира багажа си, зад мен няма никой.

Сънувала ли съм?! Ами ако съм стенала насън?! Гъста руменина ме залива, добре, че няма кой да ме види. Слизам, вън вали отново – едри, меки парцали. Подлагам пламнало лице под снежинките. Студено, мушвам машинално ръце в джобовете и напипвам нещо. Хм, можех да се закълна, че джобовете ми са празни. Любопитно спирам под първата улична лампа и разглеждам малкото правоъгълно картонче. Визитка, непознато име. На гърба с едър мъжки почерк: „Звънни ми непременно, вълшебнице!”

Онемявам. После широка усмивка озарява лицето ми. 



Тагове:   Непознатият,


Гласувай:
30
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. karambol5 - Прекрасно написано :)) Отново ...
20.07.2010 12:37
Прекрасно написано :))
Отново поздравления :)))
цитирай
2. martito - Горещ разказ:))
20.07.2010 12:43
Горещ разказ:))
цитирай
3. rossasommer - Забавлявам се в жегата
20.07.2010 12:44
karambol5 написа:
Прекрасно написано :))
Отново поздравления :)))


с разхладителни разказчета за зима и сняг :) Радвам се, че е било забавно и за теб :)
цитирай
4. rossasommer - Не си права! ;)
20.07.2010 12:45
martito написа:
Горещ разказ:))


Заваляла съм сняг накрая, за разхлаждане :)
цитирай
5. martito - :)))
20.07.2010 13:08
Да, да, да...заляла си го със сняг като топла палачинка със сладолед:))

Бива те в еротичната проза:)
цитирай
6. rossasommer - martito,
20.07.2010 13:18
martito написа:
Да, да, да...заляла си го със сняг като топла палачинка със сладолед


Ох, обожавам палачинки! Ама си и ти една - къде ще ходя сега да си диря палачинки? Като не умея да ги правя. Това изисква сериозни умения, не е като еротичната проза :)
цитирай
7. martito - :))
20.07.2010 13:27
Нееее, палачинките изобщо не изискват умения - достатъчен е един мъж, който да ги майстори, а ти да ги намазваш обилно с мед:))) Но виж сериозни умения се искат да похапваш палачинки с мед с любим мъж, без да се стигне до банята:)))))
цитирай
8. benra - уау!
20.07.2010 13:42
който си го може си го може....едни- палачинките, другите-еротиката
:-)))
цитирай
9. rossasommer - Проклетнице!
20.07.2010 13:54
martito написа:
Нееее, палачинките изобщо не изискват умения - достатъчен е един мъж, който да ги майстори, а ти да ги намазваш обилно с мед:))) Но виж сериозни умения се искат да похапваш палачинки с мед с любим мъж, без да се стигне до банята:)))))


Колко още ще усложняваш задачата, а?! Сега и мъж, те да не би да зреят по върбите, та само да мина да си набера? Ей, създаде ми ти домашно мислене! :)
цитирай
10. rossasommer - Тихо, авторката на страховити истории!
20.07.2010 13:57
benra написа:
който си го може си го може....едни- палачинките, другите-еротиката
:-)))


Нали знаеш, у нашата мила родина всеки прави туй, дето най-не-го-може, та и аз :)
цитирай
11. benra - скромничиш,
20.07.2010 14:03
но аз ще си позволя да не ти се вържа:-))))
да правиш квот не можеш е - примерно аз да шофирам в градската лудница
цитирай
12. alhimik1 - майстор/ка:)
20.07.2010 14:36
уау...мечта, сънуване, усещане за желано действие...отново еротично, леко пишеш, дано и леко да изживяваш тези сексуални фантазии...
защото границата е крехка, роузсамър.

;)жалко че не съм толкова млад...напомняш Мопасан /"Бел ами" - за времето си еротичен автор/
цитирай
13. newmind - Поздрави!
20.07.2010 14:45
Мисля, че усещах как съм на мястото на героинята ти. Налисала си го разкошно, както всеки път правиш :))
цитирай
14. osi4kata - леле, божке,
20.07.2010 15:24
имам слабо сърце, бе чадо :))))

разкошно е :)
цитирай
15. injir - , . . . у нашата мила родина всеки п...
20.07.2010 15:49
,... у нашата мила родина всеки прави туй, дето най не го може...,,
цитирай
16. scarlety - Страхотно!:)
20.07.2010 15:55
Аз не усетих,че имало студ и сняг на парцали:)))
През цялото време ми беше горещооо!:)))
Супер е разказа-няма недостиг,нито излишък:)))
цитирай
17. miaa - Искрено и естествено, така както е в ...
20.07.2010 15:56
Искрено и естествено,така както е в реалността!Много хубаво е написано!
Поздрави Rossasommer!
цитирай
18. rossasommer - Докторе
20.07.2010 16:05
alhimik1 написа:
... дано и леко да изживяваш тези сексуални фантазии...
защото границата е крехка, роузсамър.


С този мой адет да бъркам в контакта - ще си докарам някой "слънчев" удар :)
цитирай
19. rossasommer - Героинята
20.07.2010 16:06
newmind написа:
Мисля, че усещах как съм на мястото на героинята ти...


е шматка :) Приличаме си...
цитирай
20. rossasommer - Сърцето
20.07.2010 16:07
osi4kata написа:
имам слабо сърце, бе чадо :))))


се тренира с редовен спорт...по възможност от този вид :)
цитирай
21. rossasommer - scarlety ;)
20.07.2010 16:10
scarlety написа:
Аз не усетих,че имало студ и сняг на парцали:)))
През цялото време ми беше горещооо!:)))


Ох, как щеше да измръзнеш докато четеш, ами се благодари, че на автобуса му работи парното :)
цитирай
22. rossasommer - miaa :)
20.07.2010 16:13
miaa написа:
Искрено и естествено,така както е в реалността!


Сакън, измислица е! ;)
цитирай
23. karambol5 - Ауууу кога успяхте да намесите п...
20.07.2010 16:47
Ауууу кога успяхте да намесите палчинките с мед и банята :))))))))))))))))))
цитирай
24. rossasommer - Моля, моля
20.07.2010 16:55
karambol5 написа:
Ауууу кога успяхте да намесите палчинките с мед и банята :))))))))))))))))))


Тя martito е виновна! Аз си кротувах туканка :)
цитирай
25. bregovi4 - Най ми допадна снега. :)))
20.07.2010 22:33
а Шипка си е красив проход, особено през април.. :)) Винаги съм го прекосявал с трепет в сърцето!... ;) И е имало защо..
цитирай
26. rossasommer - И аз харесвам Шипка,
21.07.2010 02:31
bregovi4 написа:
а Шипка си е красив проход, особено през април.. :)) Винаги съм го прекосявал с трепет в сърцето!... ;) И е имало защо..


стига да не шофирам аз :) А нощем, когато фаровете осветят отрупаните със сняг борове, гледката е неземна :) Той затова е разказът, а другото - колкото да не се прозяват от скука читателите :))))
цитирай
27. hristo27 - Я пробвай другия път със същите г...
22.07.2010 12:54
Я пробвай другия път със същите герои, след като вече са слезли посред лято на морска автогара! И са на самотен плаж! И вместо сняг - сладолед на клечка!

:)))))
цитирай
28. rossasommer - Благодаря за идеята :)
22.07.2010 21:28
hristo27 написа:
Я пробвай другия път със същите герои, след като вече са слезли посред лято на морска автогара! И са на самотен плаж! И вместо сняг - сладолед на клечка!

:)))))


Ще се пробвам :)
цитирай
29. phoenix2000 - Сезон
25.07.2010 13:28
Да не сме навлезли в сезона на розовите летни сънища?
цитирай
30. rossasommer - Защо са ни сънища?
27.07.2010 14:19
Реалността е толкова ярка :)
цитирай
31. rotazia - Направо си върха!
24.09.2010 22:23
Много добре разказваш!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rossasommer
Категория: Забавление
Прочетен: 68050
Постинги: 21
Коментари: 292
Гласове: 762
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930