Прочетен: 8377 Коментари: 31 Гласове:
Последна промяна: 20.07.2010 12:57
Автобусът празен. Вътре само 5 човека, заедно с шофьора. На първата седалка вдясно -две дебели лели, навлечени в още по-дебели пуловери. На седалката зад тях - камара от балтони, шалове, шапки. Някъде по средата - младо студентче, слабичко и премръзнало, дъвче солети. После празни седалки и чак в дъното, по средата на последния ред - някакъв мъж. От лелките отпред ме втриса, ако седна близо до студентчето – ще ми хрупа постоянно. Мъжът отзад ми се вижда най-безопасен, избирам седалката пред него.
Пътуваме, постепенно се свечерява. Нижат се селца и градчета, нарядко се мяркат коли. Последните слънчеви лъчи се скриват малко след Габрово. Проходът ни посреща здрачен и усоен. Дърветата са натежали от сняг, картината е приказна, осветявана само от фаровете на автобуса. Вътре е топло и уютно, отпред лелите водят оживен гръмогласен разговор, студентчето гризе като хамстер, а аз съм отпуснала седалката си максимално назад и се унасям.
В полусън усещам - мъжът от задната седалка се е навел над мен и изучаващо прокарва пръсти по лицето ми. Внимателно, да не ме извади от унеса. Не помръдвам, оставям кожата ми да поеме топлината на пръстите му. Окуражен, непознатият продължава едва доловимо да ме гали, навежда се и целува затворените ми очи, вдишва аромата ми... Автобусът с равномерно мъркане изкачва прохода.
Не отварям очи, само леко се намествам под ласките му, отметнала назад глава. Неволно издавам сладък стон, това го насърчава да опита с устни моите. Бавно изучава с език очертанията им, после леко ги опитва със зъби. Не бърза, но и не спира. Разпалва в мен равномерен, но все по-силен огън. Не издържам, разтварям устни за него, той светкавично завладява устата ми. Целувката му е разтърсваща, езикът – сладък и настойчив. Обхожда с целувки цялото ми лице. После, като на шега, плъзва ръце от двете страни на седалката ми и погалва с върховете на пръстите си гърдите ми. Ефирна ласка, а реагирам лудо! Вълна от желание ме залива. Ръцете му стават все по-смели и настойчиви. Не отварям очи, не искам да излизам от унеса си, хубаво ми е така. Съзнателно изключвам зрението си, оставям се на неизвестното. Тялото ми прегрява от желание.
Ръцете му повдигат пуловера ми, пъхват се под сутиена и пръстите му влудяващо докосват зърната ми. Нова, мощна вълна от желание! Езикът му е в ухото ми,после бавно очертава огнени пътечки надолу до ключицата и обратно. “Побъркваш ме” шепна задъхано.
Силните му ръце ме повдигат от седалката. Уверено ме извежда от моя ред и ме придърпва да седна в скута му. Гърбът ми изгаря от топлината на гърдите му, ръцете му се насочват уверено под полата ми и смъкват бикините. Какъв късмет, че съм с дълга до глезените, широка пола!
Стигаме билото, отляво грее паметникът на Шипка. Светлините на крайпътните заведения осветяват вътрешността на автобуса. Сякаш нарочно, точно тогава непознатият навлиза в мен. Лудост! Опасността да бъдем видени добавя още огън към и без това непоносимата ми вече възбуда.
Хванал ме е здраво за кръста и бавно, непоносимо бавно ме спуска върху себе си. Не издържам, изпреварвам движенията му и в един неистов момент усещам как искам да закрещя. Предугажда желанието ми и светкавично затиска устата ми с ръка. Умирам! Не, ще се пръсна! Моля му се наум да побърза, защото няма да го дочакам! Тласък, и още един, по-силен, и по-силен, и по-силен! Край! Край! Краааааааай!
Целува ме бързо-бързо по врата, шепне нещо неразбрано, после рязко ме вдига от себе си и ме връща обратно на седалката ми. Вътре в мен бавно отшумяват вълните на възбудата. Унасям се, напълно изтощена. Автобусът уверено напредва в тъмното.
„Пловдив!”- стряска ме гласът на шофьора. Отварям сънено очи, примигвам неразбиращо. Студентчето ме гледа втренчено и събира багажа си, зад мен няма никой.
Сънувала ли съм?! Ами ако съм стенала насън?! Гъста руменина ме залива, добре, че няма кой да ме види. Слизам, вън вали отново – едри, меки парцали. Подлагам пламнало лице под снежинките. Студено, мушвам машинално ръце в джобовете и напипвам нещо. Хм, можех да се закълна, че джобовете ми са празни. Любопитно спирам под първата улична лампа и разглеждам малкото правоъгълно картонче. Визитка, непознато име. На гърба с едър мъжки почерк: „Звънни ми непременно, вълшебнице!”
Онемявам. После широка усмивка озарява лицето ми.
Отново поздравления :)))
Отново поздравления :)))
с разхладителни разказчета за зима и сняг :) Радвам се, че е било забавно и за теб :)
Заваляла съм сняг накрая, за разхлаждане :)
Бива те в еротичната проза:)
Ох, обожавам палачинки! Ама си и ти една - къде ще ходя сега да си диря палачинки? Като не умея да ги правя. Това изисква сериозни умения, не е като еротичната проза :)
:-)))
Колко още ще усложняваш задачата, а?! Сега и мъж, те да не би да зреят по върбите, та само да мина да си набера? Ей, създаде ми ти домашно мислене! :)
:-)))
Нали знаеш, у нашата мила родина всеки прави туй, дето най-не-го-може, та и аз :)
да правиш квот не можеш е - примерно аз да шофирам в градската лудница
защото границата е крехка, роузсамър.
;)жалко че не съм толкова млад...напомняш Мопасан /"Бел ами" - за времето си еротичен автор/
20.07.2010 14:45
разкошно е :)
През цялото време ми беше горещооо!:)))
Супер е разказа-няма недостиг,нито излишък:)))
Поздрави Rossasommer!
защото границата е крехка, роузсамър.
С този мой адет да бъркам в контакта - ще си докарам някой "слънчев" удар :)
е шматка :) Приличаме си...
се тренира с редовен спорт...по възможност от този вид :)
През цялото време ми беше горещооо!:)))
Ох, как щеше да измръзнеш докато четеш, ами се благодари, че на автобуса му работи парното :)
Сакън, измислица е! ;)
Тя martito е виновна! Аз си кротувах туканка :)
стига да не шофирам аз :) А нощем, когато фаровете осветят отрупаните със сняг борове, гледката е неземна :) Той затова е разказът, а другото - колкото да не се прозяват от скука читателите :))))
22.07.2010 12:54
:)))))
:)))))
Ще се пробвам :)